ТИ!
Ти не си вече между живите, Асене. В този миг ти лежиш безмълвен и студен върху мраморните маси на моргата в някоя клиника, в чужда страна, в далечен милионен град.
На няколко стъпки от тебе все така пъпли неспирният човешки мравуняк, унесен в своята кошмарна суета и грижи.
По каменните улици гърмят отобуси и трамваи, пищят автомобилни сирени. от край до край по земята през планините, през бездънни гори и широки полета гърмят локомотиви, кръстосват огнени змии света. Само твоята уста е безмълвна, само твоето сърце не тупти вече.
В този ден открай докрай димят високи фабрични комини. Като огнена река се лее разтопен чугун и застива в зловещо зинали гърла на бойни оръдия и смъртоносни гранати. Безмълвни са само устата, които ден след ден учеха човеците да леят от чугуна вместо чудовища на гибел и робство - сечива за труд и благоденствие за всички хора по земята.
На север и на юг, на изток и на запад - по всички брегове на морета и океани сиви човешки кукли, като паяци плетат мрежи, между които стърчат огромните и страхотни скелети на броненосци. От утрин до вечер гърмят парните и електрически чукове - коват медни брони на смъртта. Безмълвна е само устата, която цял живот проповядва, че широкият път на океаните не е за броненосците, а за бялата яхта на мира, на обичта и доброто за всички хора по земята.
Ти падна, Асене, пронизан от отровното копие на смъртта.
Няма нищо по-отвратително и по-безсмислено от смъртта на един човек. С трудолюбието на пчела събирани години подред знания, умение и мъдрост.
Но ето - един неправилен удар, едно спукване на кръвоносен съд, минутна задръжка ударите на сърцето и в следната минута най-съвършеното чудо - човекът - е само купчина бездушна плът, плячка на мухъл и разтление.
Животни и птици, гранитните скали и неизбродими слънчеви системи - настава ненадеен час на небитие, на гибел и разтление.
И все пак нека бъдем горди и утешени - единствен само човекът победи смъртта. Природата създаде смъртния човек, а смъртният човек - безсмъртните дух, мисъл и дело, които пребъдват във времената.
Ти, най-светлият между рицарите на духа в нашата земя! Цял живот учи ти своите по-малки братя да бъдат човеци и граждани, да бранят своята и чужди свободи. Спи спокойно своя вечен сън, защото семето, което ти пося в душите им дава и ще даде златна жетва.
Нека земята приеме твоята земна тлен - тя е нейна. Но светлият ти дух остава отсам гроба.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 9, бр. 335, 29.12.1936 г.
