ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ПОЕТ

Калина Малина

Един от любимите писатели на Симеон бил младият свещеник Константин, който сам се нарича „Ученик Методиев”.

„Той има поетичен дар”, мислел си Наум, като гледал как светят очите на младежа, когато разглежда дебелите гръцки книги.

Наум не се излъгал. Няколко години след пристигането си в Девол при своя стар другар Климент, който бил вече епископ, Наум получил от Преслав една книга преводи на български.

Колко голяма била радостта му, като видял на първата страница едно стихотворение, от което бликали като от извор благодарност към Кирил и Методий и обич към народа.

Поетът молел Бога да му подари по-голяма мъдрост, за да продължи делото на своите учители…

Този ден бил най-щастливият за стария Наум. Той занесъл книгата в училището си и веднага я дал на най-добрия си ученик да я преписва…

Първо българско стихотворение на звучен български език! Наум се радвал като дете.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 3, 1931-1932 г.