АЗ РАСТА

стихове за най-малките

Борис Борисов

АЗ РАСТА

Ах - извика мама,
Красимир порасна -
старата пижама
вече му е тясна.

———————-

ЩЕШ-НЕЩЕШ

Играчките да събереш -
щеш-нещеш.

Закуската да изядеш -
щеш-нещеш.

Урока пак да прочетеш -
щеш-нещеш.

На светофарите да спреш -
щеш-нещеш.

Така голям ще порастеш…
Ами ако не ща.

————————–

ПРЪЧИЦИ ЗА СМЯТАНЕ

Едно, две, три…
Едно, две, три…
И пак, и пак го повтори.

Три дена цели мъчи се
момчето с тези пръчици.

А тази вечер за беля
ги бутна, та ги разпиля.

Оттук, оттам ги посъбра,
но всички ли са, не разбра.

Защото те са куп голям,
а то до три брои едвам…

Но кой не помни патене
със пръчици за смятане?

————————

БЕБЕШКО КЪПАНЕ

Бебето с крачета рита,
мята пяна настрани.
И във плиткото корито
плискат палави вълни.

Взел си отпуска нарочна,
суче таткото мустак:
- Ето тъй и аз започнах
да се уча за моряк.

————————–

ИГЛА

Искам да бродирам като кака
върху кърпа син синчец.
Цяла сутрин, без да спирам, плаках
за игла и за конец.

А когато дланите ми меки
бодна острата игла,
замълчах и се усмихнах леко -
нищо че ме заболя.

———————–

КАТО МАМА

Двама с Влади - малкия ми брат,
хапваме череши след обяд.

Най-напред на тебе, Влади.
Аз не съм чак толкоз гладен.

Ето, Влади по-червени.
По-зелените за мене.

Ето, Влади, по-големи.
Аз от малките ще взема.

Хей така и мама оня ден
хапваше череши с мен.

————————-

НЯМА ВРЪЩАНЕ

Колко спор и колко мръщене -
мама, татко и роднини.
Вече тръгнах, няма връщане -
ученик на шест години!