ЙОРДАН ПЕЕВ – „ДЕТОНАТОР ЗА ГЛУХАРЧЕТА”

В НАВЕЧЕРИЕТО НА 3 МАРТ

Момчета, днеска чух, че свободата
ни била подарена на тепсия,
че русите са врагове, не братя
и чужда ни е матушка Русия.
Че нямало е робство и кланета,
а някакво съжителство идиотско,
че сухи са очите на Венета
и е безкрил копнежа на Бенковски.
Това го чух от хора покрай мене,
с които всеки ден живота боря.
И паднал в паметта си на колене
реших да млъкна, вместо да говоря.
Мълча пред хилядите, гнили кости
потънал между тях от срам в земята.
Мълча пред Шипка, Шейново… и Господ,
дочул вика им „Грабвайте телата-а-а…”!
Мълча пред Перущица и Батак, пред спомен
за писъците в схлупената черква,
пред майката до онзи куп огромен
с пробитите от ятагана черепи.
Мълча пред тайните и тесни друми,
в които Дяконът едничък броди,
на Каблешков пред кървавите думи
изписали в душите ни „Свободен!”.
Мълча пред Плевен и пред Ески Зара,
обляна в кърви и опожарена.
Мълча пред знамето с кръст от Самара
и всичките загинали под него.
Мълча пред лъвчето върху калпака
събрало прадедите ни в дружина,
мълча пред вопъл „Де е Караджата?…
Аз искам сестро тука да загина…”
Мълча!…
И от мълчанието капят
сълзи, които падат вътре в мене.
България празнува свободата,
но някак си празнува разделена…


Йордан Пеев. Детонатор за глухарчета. „Литера принт” АД-Стара Загора, 2017