ДЕЦА
Ранни стихове
ДЕЦА
Със продрани ризи сред праха
рой немирници се спряха с шум и крясък,
босите нозе туптят по пепелта
и очите пламват в странен блясък.
В кръг се сбраха палави глави
под надвесените нанадолу клони,
а край тях вихрушка се изви
и листа безспир над тях зарони.
Ей сборичкаха се отведнъж в праха,
над земята дигнаха пестници,
спря за миг по устните смеха
и замлъкна кривата улица.
А след малко пак ще се прегърнат
със препълнени с безгрижие сърца
и плача във радост ще обърнат
тези палави и румени деца.
——————————
в. „Пътека”, бр. 8, 1934-1935 г.
ВЕЛИКОТО СЪРЦЕ
В памет на Антон Страшимиров
Едно сърце, аз знаех, от песен сътворено,
с топла вяра пълно и в обич обгорено,
тъгите на земята там вечен отзвук бяха,
то беше будна съвест, то беше и утеха.
Знам, всяка смъртна тръпка на бащиното племе
разкъсваше сърцето. И в всяко смутно време
посочваше то пътя на истините нови,
които не умират над ничии окови.
Аз знам, то беше светлината, то беше и скрижала
на майката родина - тъй тъжно занемяла!
То беше светла песен, отправена към Бога.
- Сърце на всички хора, сърце от вечен огън!
Но дойде миг, когато, до смърт преуморено
от тежката си служба, и в пламък обгорено
раздадено до капка за всяко светло дело
сърцето спря да бие в изстиналото тяло.
Под купчината пепел е пламъка угаснал.
Тъй сме ний сиротни пред бездната ужасна,
че искаме да плачем над светлината мъртва,
която е родена да съди и упътва!
Но, не! Сърцето вечно в сърцата ни живее!
То своя пламък вложи, то пътя ни огрея,
то над земята родна като звезда ще свети!
- Последно сбогом, тебе, сърце на вековете!
——————————
в. „Литературен глас”, 1938 г.
