ПОД ЦЪФНАЛАТА ВИШНЯ
ПОД ЦЪФНАЛАТА ВИШНЯ
В тихата градина, по средата
цъфналата вишня се издига;
а под нея, скрита сред тревата,
да чета разтворила съм книга.
Слънчеви парици треперливи
по ръцете ми се тихо гонят;
през лиснати клони миризливи
се пресяват и се леко ронят.
Буболечица ми лази из полата
и се лута в слънчевите мрежи;
спира се и маха с пипалата:
път ли или щастие бележи?…
Облак цвят над нея е надвесен,
сякаш я опива дивна песен -
ах, как чудно мамят я да литне
ниско сведените клони китни!
РАЗДЯЛА
Вятърът край нас спори с брезите.
Ти си толкоз бледен и печален!
Срещам през мъглата на сълзите
твоя поглед тъмен и прощален.
През стъклото с капки оросено
бледен гледаш, отминава влака.
В миг димът те с тъмен креп засени,
скри те, и сиротно аз заплаках.
Кървав заник надалеч догаря. -
Кална, в локви, улицата черна,
впи се надалече като смок,
зее страшно цяла в мрак дълбок,
срещу мене тъмна паст разтваря…
Ти замина, аз сама се връщам,
улицата хищна ме поглъща.
НАД ТВОЯ ГРОБ…
Над твоя гроб дъждец от сълзи тих ромони:
и ден, и нощ душата ми там в самота
сълза подир сълза над теб неспирно рони,
безмълвна като статуята на скръбта.
Сълза подир сълза - утеха в туй намери, -
че слънцето на нейния живот бе ти, -
докле крила над ней душата ти разпери
и с нея в мир и щастие да отлети.
——————————
сп. „Листопад”, г. 9, бр. 6-7, 1928
