ВРЕД ЗЕМЯТА СНЯГ ЗАСТЕЛИ…

Тодор Драганов

ВРЕД ЗЕМЯТА СНЯГ ЗАСТЕЛИ…

Вред земята сняг застели,
студ водите пак скова;
дворовете побелели
дремят пусти на студа.

Крият се децата вкъщи -
всеки търси топъл кът -
зима страшна се завръща
по безкраен снежен път.

Вятър леден скръбно вее
и над покрива ръмжи -
вън на клона се люлее
гладна птичка и тъжи.

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 4, 1936-1937 г.


ПРОЛЕТНО УТРО

Върху росните полета
сутринникът вее;
новий ден от изток крета -
весело се смее.

По полята и горите
пролет разцъфтява,
дървесата и тревите
ветрец полюлява.

Пей напевно чучулига
и се смей полето;
златно слънце се издига
бавно в ширинето.

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 7, 1937-1938 г.