СЕЧКОВЦИТЕ
СЕЧКОВЦИТЕ
Седнал беше Януарий,
срещу него - Февруарий,
хем вечерят, хем хортуват
и се весело сбогуват…
- Бате - рече Февруарий -
вече твоят час удари.
Трябва да се разделиме,
ала, братко мой, кажи ми,
що разпали над полята
посред зима топло лято?
Боси припкаха децата
и зелено бе полето.
Всички братя са сърдити,
всекиму разбърка дните…
Януарий сне калпака,
сукна белите мустаци,
позасмя се, проговори:
- Толкова ли зло съм сторил?
Я кажи ми, Сечко, брате,
във какво ми е вината?
Толкоз годин студ и хали
в мойто време са вилняли.
Мойте празници големи
бяха глухи, бяха неми.
Свити припкаха децата,
сини бяха им лицата!…
Знаеш ли ти таз година
колко гладни, голи има?
С топъл дъжд поих земята,
с ясно слънце бих мъглата,
но пред бедните къщурки
по Сурваки видях хурки!…
Их, бедняците засмени
как се радваха на мене!…
Засрами се Малък Сечко,
но Големия продума:
- Отмини спокоен, бате!
Вярвай, че заместник имаш -
скоро, скоро по полята
аз ще пръсна пък цветята…
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 4, 1935-1936 г.
ПРЕДПРОЛЕТ
Ей, разгърна се земята
светла, топла, неогледна -
на върха на планината
блесна пряспата последна.
Лази след плуга стоманен
дим от орницата плодна.
Пъстри угари и ниви
се изпълниха с орачи.
Мирно волчетата сиви
пред браздите черни крачат.
Пее нейният стопанин
песен крепка и свободна.
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 5, 1936-1937 г.
