Лалю Рогачев

От парите за закуска,
що ми даде, майко, ти,
дадох вчера на човека,
там на моста що шепти…
На очите слепи, празни,
аз видях - блестят сълзи
и в паничката му празна
пуснах белите пари…
Че сърцето ми заплака!
Колко страда тоз човек,
кой ли него ще оплаква
във живота му нелек.

——————————

в. „Барабанче”, бр. 36, 1938-1939