Дядо Благо

Стоян Стойков Русев (псевдоним: Дядо Благо), български писател и педагог, е роден на 2 февруари 1864 г. в село Заберново, Малкотърновско, като най-малкото, деветнайсетото, дете в многодетно семейство. Отначало учи в родното си село и в село Граматиково. В младежките си години участва в борбите на странджанския край за освобождение от турско робство, бил е и секретар на Македоно-одринското опълчение в България. Завършва втори прогимназиален клас в Бургас и гимназия в Сливен, работи като учител в селата Горица и Росен, Бургаско. Събира народни творби от Бургаския край, които по-късно публикува в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина на БАН. Учител в София - в училищата „Братя Миладинови” (1989-1900) и „Кирил и Методий” (1903-1925). Започва да пише стихове за деца (1884) под влияние на Иван Вазов и Константин Величков. През 1889 г. издава в Бургас първата си и единствена поетична книга за възрастни - „Звезда”. През целия си живот сътрудничи на детската периодика. Редактира сп. „Градинка” (1894-1897), сп. „Росна китка” (1905-1907), в. „Славейче” (1906-1910, заедно с Чичо Стоян), в. „Бисер” (1931), „Росна капка” (1931), в. „Земеделче” (1933), „Сказания за XX век”. Книги: „Гатанки” (1926), „Кръгосветче” (приказки, гатанки, стихове, поговорки и басни, 1930). Псевдоними: Дядо Благо, Дядо Рою, Нанин, Рою. Автор на много статии, разглеждащи проблемите на детската литература и образованието. Един от учредителите на Дружеството на детските писатели (1928) и на Учителската взаимоосигурителна и спомагателна каса. Подкрепя и насърчава по-млади писатели - Васил Ив. Стоянов, Ценко Цветанов, Трайко Симеонов и др. Умира на 16 януари 1938 г. в град София. По време на социализма е издадена книгата му „Градинката на Дядо Благо” (Гатанки. Стихотворения. Басни. Приказки. Скоропоговорки, 1987).


Публикации:


Литература за деца:

ГАТАНКИ/ брой 99 октомври 2017

ЛОШ И ДОБЪР/ брой 101 декември 2017

СЕЧКО/ брой 102 януари 2018