Георги Дръндаров
Георги Савов Дръндаров, български писател, е роден на 18 ноември 1896 г. в гр. Русе. Завършва гимназия в София и право в СУ „Св. Климент Охридски” (1920). Работи във Върховната сметна палата до 1948 г., а след това - в СГНС. За пръв път печата стихове като ученик в сп. „Демократически преглед” (1914). Сътрудничи на сп. „Съвременно изкуство”. Пише белетристични произведения, но основните му предпочитания са в областта на драматургията, където има завоевания в битовата драма, комедията на нравите и пиесите за деца. През 1933 г. в Народния театър са поставени две негови пиеси: „Болярите и пустинножителят” и „Страхиловата майчица”. Други негови пиеси с историческа тематика се играят в читалищни и провинциални театри. Печата стихотворения, сценки и разкази за деца и юноши в сп. „Детска радост”, „Кладенче” и др. Автор на книгите: „Болярите и пустинножителят. Драма” (1934), „Страхиловата майчица. Драма” (1934), „Глупчо. Пиеса за деца и юноши” (1935), „Злато. Пиеса” (1939), „Иван Готован. Пиеса за деца и юноши в четири действия” (1939), „Хитрият байрактар” (1942), „Леля Катинка” (1943), „Тайната. Пиеса” (1949), „Велчова завера” (1960, 1980), „Юнак и гора” (1961), „Бунтовно време” (1963), „Дядо Самохвалко” (1963), „Тревога в гората” (1968), „Въстанието в Драч” (1972), „Свобода или смърт. Пиеси” (1975, 1976), „История на Съюза на българските писатели. Т. 1. 1913-1944″ (2003, в съавторство). Умира на 25 юни 1979 г.
Публикации:
Литература за деца:
