ЛЯТО
И пак дошло е лято веч!
Лъчист, проблесна небосклона
и ширна се далеч, далеч,
догдето поглед го догоня!
Земята, с мощни си гърди
трева и дървеса захрани
и цветни губери реди
в поля, долини и балкани!
И вред избликналий живот,
с неутолимата си жажда,
нашепва ни за сочний плод,
що днес под слънцето се ражда…
Обичам те, о, лято, аз -
с възторга чист на буйна младост!
От твоя сладко шепнещ глас
опивам се в безкрайна радост!
——————————
в. „Барабанче”, бр. 5, 1938-1939 г.
