КИТАЙСКА ПРИКАЗКА

Димитър Стойчев

Чанг-Су-Пей-Фу отдавна бе признат
по мъдрост пръв на тоя свят.
Но в речите си мъдри и правдиви
пред жълтите си братя родни
той случай не изпущаше да бодне
и мандарините, и Богдихана
за много работици нечестиви.
Затй мъдреца наш не видя власт,
ни почести, богатство, нито слава
и без приятели остана,
макар че в цялата държава
се шепнеха словата му без глас.
Защото и в Китай -
в страната на ухаещия чай -
ценяха повече властта и златните иени
от мъдростта и от словата вдъхновени.
Но дойдоха по-други времена
в богоизбраната страна
и чудо небивало стана.
Един прекрасен божи ден
по волята капризна на съдбата
и на тълпата
мъдрецът наш бе възцарен
на бляскавия трон на Богдихана.
И ето - сонм ласкатели и люде жалки
мъдреца наш в миг обградиха
и него - несмутимия - смутиха
тез хора малки:
достойнствата редки и неизмерими
на новия владетел
те хвалеха във звучни рими
и не намираха човешка добродетел,
що не краси челото му свещено
и тялото му тленно;
та даже всеки косъм от брадата -
окапала и оредяла -
на Богдихана нов бе пламенно възпята
в поема цяла.
Чанг-Су-Пей-Фу, макар и остарял
не беше оглупял
и хитрост мъдра той намери
от тия жалки лицемери,
от тия хора малки, гнъсни,
без много труд да се откъсне.
Един ден той уж на съвет
таз пасмина ласкатели покани.
Когато всички бяха сбрани,
мъдрецът наш пред тях застана блед
и съобщи им свойта царска воля:
- Деца, изслушайте ме, моля,
аз чувствам се и слаб, и стар,
не е за мене тежкия товар:
с властта, която Бог дари ми,
в съвет със мойте мандарини,
реших от утре нашия магаретар,
известния вам Пу-Пу-Чан
да бъде Богдихан!”
Чанг-Су-Пей-Фу речта си продължи,
но от тълпата тука сбрана
до края на речта - речи-кажи -
нито един-едничък не остана.

*
Ти мислиш ли, читателю любезни,
че някой от призваните излезна
таз нощ обиден от двореца
затуй, че върху трона на мъдреца
ще седне като господар
презреният магаретар?
О, не! Щом чуха словото на царя
те хукнаха на изпревара
и, като хора умни и практични,
наостриха си дългите калеми
и съчиниха химни и поеми
и музикални, и ритмични
за славния нов Богдихан -
магаретаря Пу-Пу-Чан.
А призори на другий ден обора
на Пу-Пу-Чан бе обграден
от тез практични хора.
И още не обул съдраните шалвари,
магаретарят чу тълпата сбрана
да пей „Осанна!”
и нему, и на краставото му магаре.

*
Узнал това Чанг-Су-Пей-Фу присъди:
- Додето жив магаретаря бъде -
и той, и краставото му магаре -
през всеки божи ден на главния площад
в престолния ми град,
за смях
на млади и на стари,
таз пасмина мерзавци и поети,
изправени пред тях,
да им четат поеми и куплети!

*
Таз приказка - уви! - без своя край
известна е не само във Китай.

——————————

в. „Щурец”, г. 3, бр. 111, 26.01.1935 г. Подписано: Дим