ОБИДЕНОТО ВРАБЧЕ

Димитър Чаков

Вън, на голото дръвче,
кацна гладничко врабче…
А вред беше заснежено,
побеляло, заледено.
Жално то изчурулика,
към прозореца извика:
- Има ли дечица там? -
Моля, дайте ми да ям!…
А отвътре гледа Митко,
тъкмо хапнал сладка питка,
и така му дожаля,
сълзи едва не проля.
- Чакай - рече - и отвори
той прозореца към двора.
Гладно ли си, ето дръж -
и подхвърли изведнъж
залък, колкото врабчето,
та изплаши му сърцето.
Бързо Врабчо сили сбра
и обидата разбра.
Жално пак зачурулика,
към прозореца извика:
- Ей ти, глупаво момче,
дава ли се на врабче
в туй студено зимно време
такъв залък то да вземе? -
Дай ми ти на мен трошички,
колкото за малки птички…

——————————

в. „Славейче”, бр. 6, 1938-1939 г.