ВЛАДИМИР СТОЯНОВ. ХРИСТО ХРИСТОВ – „ПО-ВИСОКО ОТ СЛЪНЦЕТО”

***

Достигнах ябълката, но не я откъснах.
Ръце прострях небето да помилвам.
Прогоних болката, а тя се сви зад мене
подобно сянка на случаен минувач.
Защо поглеждам празния прозорец,
разровил залеза с очите на икона?
Нима е дъното на кладенец просторът,
щом в мисълта си вече полетях?

——————————

***
Пастирът приютява свойто стадо
на завет до скалата на духа
и гледа как безбожникът прегръща
във себе си съдбата на палача,
как ножът му кърви върху земята.

Пастирът вдига вдъхновено пръсти,
ръце разперил, за да ни прекръсти.

Той само с погледа си стига
затънтените краища на гордостта ни,
докато цъфне райската градина,
докато и палачът се превърне в агне
и пред разпятието проговори.

——————————

***

Вървя по дъното на сухата река,
облякъл сякаш старата си кожа.
Във мене се надига пепелта
като вълна, която иска да говори.

Нима съм воин, стигнал до превала,
с очи, горящи като вечен град,
или сирак на някаква си гара,
изпитващ радост и усещащ глад?

Владимир Стоянов


Владимир Стоянов. Христо Христов. „По-високо от слънцето”, скулптура, стихотворения, песни, издателство „Фабер”, 2016