СТРАХ В ОЧИТЕ

Христо Филчев

СТРАХ В ОЧИТЕ

Във топлите легла жени ни викат:
професори и астрономи на душите…
Земята се върти и страх в очите никне,
през час децата за света ни питат,
за междучасието на живота…
А ние нарисувани като диваци,
като волове гледаме ги кротко
и чакаме отнякъде Христос да кацне,
та пак да го разпънем на Голгота!


ДАР

Дари ме, Господи, с безсъние, дари.
Отключвам и заключвам цяла нощ врати.
А някъде броят задъхано пари,
да купят моите несбъднати мечти!
От чувства вихрени съм пак обзет,
с бунтовен трепет на стрела
и аз съм все наивният поет
от който никой стих не пожела!
Но вие от паркетният салон,
узрява мойто време за дела
и други нека правят ви поклон,
и аз ще счупя черните си очила!


БОГ

Като отхвърля предопределено,
понятието хубава идея,
човешкото съзнание родено,
ми казва със какво да се родея…

И постепенно в моите представи,
възниква мисъл: „Жив съм и това е!”
Останалото Бог ще го направи,
защото от каквото имам нужда, знае!