БРАЗИЛСКА МЕЛОДИЯ

Никола Инджов

БРАЗИЛСКА МЕЛОДИЯ

Под моста Алмендарес
на мраморния дансинг
бразилска боса нова
танцувахме и там
японци акробати
и негри тромпетисти
запомниха червения ти шал.

Така започна всичко.
Разказваха ми после,
че са видели твоя
червен блуждаещ шал
в Кохимар или нейде
по Кинта авенида,
а сигурно било е в Санта Фе.

Голяма е Хавана –
отвръщах и замлъквах,
защото бях със тебе
навсякъде, дори
във стаята, където
прозореца разсъмнал
закривахме с червения ти шал.

Какво дъждовно лято
със тебе преживяхме!
Гласът ти оттогава
прилича ми на дъжд.
Не бяхме без родина,
но мислехме, че може
родина да ни бъде любовта.

На тропика отчаян
сънувах снегопади,
събуждах се и виждах
как твоето лице
отишло е далече –
в цъфтежа на кафето,
в големия разлив на Паранá.

Там шала ти искреше
като самотно знаме,
което се снишава,
за да се вдигне пак…
На двадесет години
ти стана емигрантка,
сънуваше Бразилия до мен.

Ти казваше, че тя е
земя една безкрайна,
сестра на океана,
но в моето сърце
Бразилия за мене
бе ти – такава малка,
загърната в червения си шал.

Отиде си. Не зная
къде те призоваха
потайните повели
на твоята борба.
Зеленоока моя,
Бразилия самотна,
най-милата чужбина бе ми ти!

Под моста Алмендарес
на мраморния дансинг
бразилска боса нова
остана да звучи.
Японци акробати
и негри тромпетисти,
видяхте ли червения й шал?

Мълчат. И те не знаят.
Животът продължава.
Не може да ни бъде
родина любовта.
Сега по мойте дрехи
намирам ненадейно
отронени ресни от шал червен.

1968