ЗА ДЕТЕТО

Виолино Примо

Издига се вече в чужбина и у нас култа на детето. Днес окървавеното, греховно човечество, сломено и отчаяно от великите си злодеяния, само почва да търси път на изкупление.

И падат всички смирено и богомолно, падат народите на колене пред малкия, кроткия, невинния образ на младенеца. Нов повик, нова молитва се чува… Ново знаме се издига…

Нашата бедна родина, забравена и прокълната от жестока Европа, трябва да се вслуша в новия спасителен възглас! Всички ,които обичат да говорят за „Родина”, за „Бъдеще”, за „Култура” и „обнова” - тия всички синове на България трябва да дигнат високо новото знаме с детския свещен образ!

България трябва да се покаже достойна майка, тя трябва да се вслуша в писъка на своите деца! Защото бъдещето на българския род е в детето, и детето е бъдещето на България.

Всички ония, които говорят за „родолюбие”, за „светли бъднини”, за „родна земя” и „братско единение” нека запомнят, че „Днешното българско дете - това е утрешна България!”

Вгледайте се всички в горкото, забравено и обидено българче; взрете се в разплаканите очички на сиротното българско дете и ще видите ясно, неотразимо клетия образ на утрешна България!

Това, което четете в насълзените очички на днешното дете - това е присъдата, това е съдбата на Родината ни!

Турнете ръката на вашето сърце и кажете си тихо… само на себе си кажете: - що виждате в днешния плачевен образ на нашето дете? И, когато гледате там, знайте и не забравяйте, че вие гледате същинския лик на майка България!

Много малко се грижихме и днес се грижим за нашето дете. Време е вече да паднем на колене върху коравия и трънлив бряг, да дигнем ръце към шумящата вълна, да прегърнем кроткия, разплакан детски образ, що чака… самотен и безпомощен… Чака ония, които живеят в името на бъдещото свободно, красиво човечество - чака техните грижи и възпитание.

Вълната бушува, прелива и бие родния бряг. Пруска свежи и благодатни струи, които долитат и падат върху пламналата наша земя.

Да отвориме широк проток на новата струя! Да дигнем новото знаме с „култа на детето”!

Там е едничката надежда, единственото спасение, що ни остават, след като ни ограбиха всичко… Там е нашето бъдеще.

Всички да работим за детето!

——————————

в. „Развигор”, г. 6, 30 октомври 1926 г.