ЗА ЛИТЕРАТУРНАТА КРИТИКА

Гочо Гочев

Критиката и изкуството сa тясно свързани. Не може да съществува голямо, истинско изкуство без да му се даде преоценка, да бъде всестранно осветлено. Анализът на дадено произведение е необходим както за автора, така и за читателя, за обществото. Критикът бихме го нарекли звено между писатели и читатели.

Някакъв фар, който осветлява тъмнините и сочи светлините на тия, които не желаят да ги видят. Поради това дейността на критика е толкова обществена, колкото и на писателя. Брандес е еднакво необходим за културата, както Байрон да речем.

Лесинг посочи задачите на немското изкуство, посочи му новите пътища различни от тия на френския класицизъм. Белински, Кохан в своите критични студии подложиха на дълбок и всестранен анализ цялата западноевропейска и руска литература.

Белински и Добролюбов бяха знамето на руската интелегенция отъ миналия век. Съвременници на големите творци на руската литература, те не само я анализираха мощно и дълбоко, но посочиха категорично единствения верен път, по който трябва да вървим, пътя на художествения реализъм.

Без този художествен реализъм са немислими задачите на изкуството: правилно да осветлява живота и до води човечеството към нови хоризонти.

Литературният критик трябва да притежава качества на творец и на човек. Тия му качества се отразяватъ в неговите творби. Неговият политичен, етичен, естетичен натюрел, с една дума неговата личност го ръководят в процеса на неговото творчество.

Критичната дейност е синтез от дейността на поета и на учения.

Доколкото преобладава единият или другият елементи, дотолкова характера на тази дейност крие в себе си повече поетични или научни елементи. В литературната критика има и наука и поезия, но тя не може да бъде нито само поезия, нито само наука.

Как се отразява личността на критика в творчеството му? Тук неизбежно следва асоциацията с качествата обективност, субективност, тенденциозност. Въпросите за субективността, обективността и тенденциозността са еднакво важни за поезията и за литературната критика. Различно проявени, те дават характер и тон на двете дейности.

Истинският критик трябва да пристъпи към анализ на дадена творба, въоръжен с метода на материалистичния диалектик. Това ще рече да разгледа произведението хвърлено в икономичната, социална и културна обстановка. Да разгадае скритите пружини, които дават тон на творбата.

Това са пружините на икономичната и социалната действителност на средата, която заобикаля дадена епоха, даден момент.

Това е по-простичко казано: въпросът за честността и добросъвестността. Анализ и синтез на всички ония предпоставки, които обуславят известна творба, не само да се врем безполезно в душата на автора.

Нека да погледнем живота, който го заобикаля, разните стимули за творчество извън личността му, тогава най-добре ще разберем душата му и сърцето му.

Така ще си обясним защо във времена, когато вместо селския плуг да бразди земята, огнестрелни танкове проливат кръв, когато на цели народи, които имат вековни културни традиции, изчезват държавите, без да бъдат питани, когато трябва да насочим цялата си воля и ум, да запазим народа си от поробвания, известна част от нашата поезия върви по пътя на най-малкото съпротивление и не оставят на мира ни птиците, ни цветята.

Ето как конкретно се явява една от задачите на литературния критик да ръководи писателя, когато той бяга от реалните сюжети и напусто хаби песните си.

Въпросът за честността, добросъвестността и редица други психически качества на критика, въпросът за отношенията на критика и писателя не можем да ги разгледаме откъснато, да съдим за тия качества и отношения на плоскостта на най-различни чувства, като омраза, завист, любов и пр. Това значи да разрешим въпроса идеалистически, следователно да сгрешим.

Тия отношения имат своите корени по-дълбоко - в социал-икономическата принадлежност на критика и писателя, в идеологичната същност на техния критичен и писателски натюрел.

Да се изясним примерно - един критик, който в своята дейност има за девиз „изкуството за самото изкуство”, коренно се различава в своята обществена дейност от оня, който търси в поезията духовна храна за народа, търси ценности, които идат да разведрят и обогатят народната душа, да я стоплят и поучат.

Нека не забравяме, че критикът е борец.


в. „Завой”, г. 1, бр. 11, 16.09.1939 г.