НОЩ В БАРА

Крум Вълков

НОЩ В БАРА

(Натюрморт)

В балетна премяна, уханна, Татяна пияна мълчи
и в мен без надежда - под вежди поглежда и свежда очи.
Тя знае, че бае сега е случаен, окаян и клет
(дотътрил се тука, почукал наслука) - за скука клиент.

Но тласна вратата ръката на знатен - приятен младеж
и Рени се сепна и трепна с просветнал в момента копнеж,
а Жени пред него застана, засмяна, с пияни очи,
в които отдавна забравена слава и младост личи.

Анет е в тревога - за бога, не смогна - от много късмет,
да срещне младежа с надлежен, разнежен привет,
а той на колени пак Рени и жени - блажени - е взел.
Те песни му пеят и зеят и смеят все с чаши в ръце.

Оркестърът свири и сбира в неспира разтирен екстаз
и с вихър балетен, суетна, безцветна дотлява нощта…
Такъв е животът - циничен, безличен, приличен на бар,
но кой тук вхомотен в живота най-скотския хвърлил е зар?

——————————

в. „Хоровод”, г. 1, бр. 6, 1 юли 1937 г.


НА МОРСКИЯ БРЯГ

(По Асен Калоянов)

На пясъчния бряг стоя с разнежен взор
и гледам полуголите сестри на Ева,
а слънцето и то трепери от възторг
и пламнало от страст, кокетно се прозява.

И плажа очертан за прещастлив живот,
с изрично спазен ред - от сутрин чак до пладне -
дими като вулкан от нега и от пот
и всевъзможни сорти: бръмбазъци смрадни.

А в околната площ, дълбоко през нощта,
отеква хор от джаз, кларнет и грамофони
и в сладостен захлас - припукат, припращят
костите на различни сексапил-кокони.

В неспирния брътвеж, край пясъчния бряг,
от толкова години - там едничък фара,
стои свидетел ням, за всеки сторен грях,
като изпратен от участъка стражарин.

——————————

в. „Хоровод”, г. 1, бр. 15, 2 септември 1937 г.


ЕПИГРАМА

Поетът Хикс отрекъл Зет като поет,
че без талант и без култура го намирал.
О, нищо - рекъл Зет, под свой автопортрет
погрешно значи мойто име е визирал.

——————————

ЕПИТАФИЯ

Пеперуди, пеперуди,
свийте сребърни крила -
в сън дълбок и непробуден
спи отдавна Николай.

——————————

в. „Хоровод”, г. 1, бр. 23, 28 октомври 1937 г.


ИЗ „ШЕГОВИТИ СИЛУЕТИ, ОТ НАТУРА СНЕТИ”

***

Народът ли? О, да - на зле отива -
разправя гласно Спас, ръце потрива
и час по час въздиша „сиромаха”,
но не народът, че на зле отива,
а за това, че му тежи стомаха.

——————————

в. „Хоровод”, г. 1, бр. 33, 13 януари 1938 г.


БАСНЯ

На двама политсъперници

Бълха стръвница
навлязла в чорлавата грива
на гладен лъв
и лакомо засмукала кръвчица.
Не щеш ли въшка уродлива
надава вой
и с дива стръв
върху бълхата тя полита
и - почва бой.
Една на друга с бяс
кръвниците връхлитат
с един и същ претекст -
защитата на лъвовата чест,
пък то въпросът бил
за топличката кръв
на глупавия лъв.

Тук в баснята е ясна мисълта -
с бълхи и въшки пълен е света.


ЗЛОБОДНЕВИЕ

С разни нрави и привички
налетях на флирт със стръв
и във стих хумористичен
зашумоли мойта кръв.

Чудно поетично време
свойта благодат разля.
В благодат ще изпомреме,
станали за срам и смях.

Ето: хора най-различни
все от висш, приличен ранг,
вижте колко са комични
в тоз вседневен маскарад.

Край Мадрид пропуква пушка
и просъсква зъл снаряд.
В Немско вятър на вихрушка
дигна прах и лъхна смрад.

И - уви - една тревога
все расте, расте, расте -
Марс, наметнал бойна тога,
с дългата метла мете…

Някой пее под сурдинка,
спрял сред гръм и саблен звек:
- „Гледайте каква картинка
е културният ни век.”

В нас пък звани и незвани
чакат тлъстичък мандат.
От лисици и глигани
се пазете, господа.

Нравите съвсем миришат,
но преглъщам в този миг,
свивам рамене с въздишка
и - прехапвам с гняв език.

——————————

в. „Хоровод”, г. 1, бр. 37, 10 февруари 1938 г.


АЛ. БАЛАБАНОВ

По вид, по ръст, по нос и по фризура
не ще е той съперник с Аполон,
но той е най-лиричната натура
под сивия софийски небосклон.

Макар годините да хвърлят сянка
над младостта на нашия поет,
не губи той от своята осанка
и вижте го какъв е на портрет.

По нрав и чар - чудак, но симпатичен…
Със чанта под ръка и многолик,
единствен тук на себе си прилича
като обект, професор и класик.

У нас вони на проза и на чесън
и да не беше той, кой друг от нас
ще хаби труд да търси поетеси
сред тоз безброй от женски имена…

——————————

в. „Хоровод”, г. 2, бр. 60, 8 декември 1938 г.


ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ

Спреш се. Гледаш го отпред.
Гледаш символ на естет.
Зер по всеки в нас въпрос
пъха естетичен нос.
Взреш се след това отзад -
гледаш фирма: адвокат…
Мине миг. Променя лик.
Вземе поза на критик.
Дъхне вятър, съсне смок,
той просъска в „Златорог”.
Златорожци - без гръбнак -
след редактора са в крак.
Влезеш в Операта. Спреш -
в него гледаш, щеш не щеш.
За директор питаш там,
той изпъчи се без срам.
Сметнеш сбора - дефицит,
той усмихва се честит…
Ето ви един портрет,
просто от натура снет.

——————————

в. „Хоровод”, г. 2, бр. 61, 15 декември 1938 г.


ЕЛИН ПЕЛИН

Един прекрасен „Летен ден
на таз „Земя” - кой знае как -
роди се с дар и вдъхновен
със Пижо тръгна под ръка.

Години след това - нали? -
на „Черни рози” хвърли зар
и седна с канче бял пелин
„Под манастирската лоза.”

——————————

в. „Хоровод”, г. 2, бр. 62, 22 декември 1938 г.

Стиховете са подписани с псевдонима Ничи Север. бел. ред.