ЗЛОБОДНЕВИЕ

Димитър Дянков-Несретник

ЗЛОБОДНЕВИЕ

С тържества, изложби и събрания
с гръмогласни словоизлияния,
винаги гарнирани с „ура”
розовият май на ученичките,
подновил мераците на всичките,
най-подир си крушите обра.

Но и той, като гадина с навици,
докато го видим божа кравица,
кротък като произведен шеф,
в края си показа магарията -
пет пари не дал за немотията,
смръзна ни кръвта със вой и рев.

„Ха сега, порадвайте се, хорица -
вие, сити, свити зад прозореца,
вижте как приспивно пей града!
Гледайте и вий с уплаха, селяни,
как са вред овошките простреляни,
а нивята клюмнали в пръстта.

И без ужас, само с упование,
утешени с топли състрадания
хващайте се в новото „хоро”,
та дано, с цветя дарил градините
брат ми юни, пипнал пак дизгините
да ви смае с някое „добро”.

О, пардон! Изглежда с къса памет е
и съвсем забравил панорамите
влюбеният градоносен май,
щом чрез брат си не желае старото,
на което Ганю ял попарата,
не му ще прехваления рай.

Виж, добре е туй „добро” прокобено
да се десетина хита в джоба ни,
та кога от жега видим зор,
да се наредим покрай избраните
и си поразпуснеме коланите
в някакъв какъв да е курорт.

——————————

в. „Хоровод”, г. 1, бр. 2, 3 юни 1937 г.


ЗЛОБОДНЕВИЕ

Вежди свил, сърдит, намусен
юли пак ни навести
зад световните покруси
и пропаднали мечти,
заридал, разкъсал вярата,
че поне Европа, старата,
нявга ще се подмлади.

Все пак юли свойта мутра
тези дни ще проясни
и навярно още утре
облачните пелени
неговото куче - вятъра
със прийома на диктатора
ще развей на вси страни.

И кат лани пак с гащета
ще зове към морски плаж,
но уви, във портмонето
липсва „нужният кураж”
за една разходка, даже във
боровото китно Княжево
на любовен воаяж.

Ще се спуснат юлски жеги
да ни къпят в пот и прах
и под строй да ни помъкнат
към кръчмарския тезгях
да се квасиме с мастиката
и тешиме многоликата
паст на днешния ни грях.

Всичко шепне за морета,
бани, либета и флирт,
из курортите да шеташ
с цел за отдих и за мир;
само нас кредит отписан е,
та сме и сега орисани
да се давим в прах и спирт.

——————————

в. „Хоровод”, г. 1, бр. 7, 8 юли 1937 г.


ПРИ ЗАНИК

(Картинка)

Над столичния град, потънал в златен прах
последен лъч се плъзна, целунал всички здания
и като в странен сън зашепнаха за грях
запалените крушки на алчните желания.

Въздъхна болна нощ, прегърнала града
със ласката тъжовна на лунното сияние
и в крайния квартал събуди пак скръбта
на бедните, бездомни - великото страдание.

А стоплени за миг от новия аванс
и тая вечер пием във „Опера” кафето си
и с лакомото „ах” изпадаме във транс,
видели през прозореца звездата на сърцето си.

Във градската градина, уж място за покой,
прелитат пеперуди и мамят с деколтетата,
а в дансинги измамни оркестрите с безброй
фокстроти сладострастни изпразват портмонетата.

Замайват ни жените с парижкия парфюм
„Мусони”, „Токалони” събрали им паричките,
а всевъзможни кризи побъркват всеки ум,
та бързат да живеят кажи речи го всичките.

Изсърбали набързо ечмичното кафе,
ний, пленниците вечни на бляна и надеждата
и тая нощ по „Царя” унили ще сновем
да късаме със злоба на фалша днес одеждите.

——————————

в. „Хоровод”, г. 1, бр. 17, 16 септември 1937 г.