ХОФМАНОВИ РАЗКАЗИ
Плавно нежни трели се носеха на тихи вълни из уютната моминска стая и потъваха в неговата чающа душа.
Лек вечерен мрак осеняше лицата им.
Топъл юнски ветрец, напоен с мириса на цветя, нахлу в стаята и навя сласт. Но отдалеч се чуха резките отмерени звуци на войнишка тръба за молитва и разляха тревожен смут във вечерния час.
Той галеше с пръсти кафявата й коса и галеше с очи къдрите на челото й. Тя свиреше чудната приказка на много разкази и с болки се упойваше от неговата близост: те се разделяха.
И свиреше тя упоена, а той все по се навеждаше и зацелува къдрите на челото й.
Тогава трелите се скъсаха в нощния час, тя протегна ръце:
- Нима - трябва - да заминеш - мълвеше; - нима наистина трябва!
И нощта се сгъсти над тях - прегърнатите и мълчащи.
- Той ще ни излъже - промълви тя.
- Кой?
- Живота. Мене ме е страх. Той ще ни излъже.
Те бяха сами, той зашепна невинната поема на тяхната обич и едри сълзи се ронеха по нейните страни. После, като залепи в целувка шепнящите му уста, тя се откъсна и под пръстите й на клавира се разляха пак чудните трели от приказката на много разкази…
Тя свиреше с тъга и тревога и той галеше с пръсти кафявите й коси, галеше с очи скръбта на лицето й.
А нахлу пак юнски ветрец и като изпод земя се понесе равната войнишка молитва от хиляди гърди…
——————————
сп. „Наблюдател”, г. 2, кн. 2, 1911 г.
