ВЕЖЛИВОСТ

Тома Васильов

Вежливостта е белег на културност. Не само отделни лица, но и цели народи не могат да се считат за културни, ако им липсува вежливост. Ние, българите, искаме да станем културни хора, ала по отношение към вежливостта, не правим голям напредък.

Дето и да отидете, накъдето и да се обърнете - вкъщи, на улицата, между селяни или граждани, чиновници или търговци, стари и млади - навсякъде грубост и суровост.

Вървите по многолюдна улица, вас блъскат минувачи; отивате в някоя канцелария, вас срещат, даже и разсилните, ако не с грубост, най-малко с глупава надменност; влизате в трамвая и виждате жени и старци да стоят прави, а на пейките насядали млади мъже и юноши, и никой от тия юнаци не съзнава, че трябва да стане и отстъпи място на някое от стоящите слаби лица; отбивате се в някой дюкян или кафене, и слугите презрително ви поглеждат, като че правят благодеяние, дето ви изпразват кесията и пр. и пр.

На бойното поле нашият народ прояви високи добродетели. Сега предстои да се обновим вътрешно, да се превъзпитаме. Иначе ще си останем с толкова непривлекателните стари привички.

Родители, възпитатели и учители, внушавайте на своите деца, възпитаници и ученици, да бъдат вежливи, защото без вежливост няма култура, а без култура и най-силният народ е осъден да загине, рано или късно.

23 януарий 1917

——————————

сп. „Илюстрация светлина”, специален брой, 1918 г.