Димитър Хаджитодоров

Призори в гората бръмчи сърдито електрически трион и едно дърво пада с трясък. Няколко птички излитат уплашени в разни страни.
За миг настъпва затишие, после отново се дочува бръмчене. След това изръмжава камион, в който секачите подреждат късове от поваления ствол.
Когато слънцето се издига, всичко е свършило. Тежко натоварената кола потегля нанякъде. Изчезват и тези, които са се трудили около дънера. След тях остават широк пън и разпръснати стърготини. По околните дървета висят счупени клони.
Няколко минути нищо не нарушава тишината, сетне се появява скорец. Той се завърта във въздуха и каца в тревата. До него застава синигер, настръхнал, сякаш ще се бори с глутница вълци.
- Видя ли какво направиха?! - изписква скорецът. - Съсипаха хубавото ми гнездо!
- И моето! - вика възмутен синигерът. - Къде сега ще търся подслон?
- Дървото съхнеше и бе почнало да гние. - дочува се деловитият глас на кълвача. - Можеше да падне само!
- Имаше и зелени клони! - не отстъпва синигерът. - Някои растения се съвземат след време…
- Наоколо растат и други хубави дървета - клати глава кълвачът. - Мога да ги покажа. А скорецът след ден-два отлита в топлите старини, така че едва ли му трябва ново гнездо…
Птиците млъкват. После скорецът промърморва:
- Все пак, дървото ще ми липсва. Какво ще правим сега с този пън?
- Не знам - отговаря синигерът. - Прилича ми на празна софра…
- Това пък какво е? - интересува се кълвачът.
- Софрата е кръгла маса в къщите по селата. Хората сядат около нея, когато се хранят - обяснява синигерът. Той е чул това от врабчетата, които вечер надничат през прозорците.
- Какво ни пречи да донесем и ние нещо на пъна и да хапнем заедно, все едно сме на софра? - пита кълвачът.
- Разбира се! - съгласява се синигерът. - Хайде да направим прощална гощавка, в чест на заминаването на скореца!.
- О - о! - учудва се скорецът. - Никой не е подготвял подобно нещо за мен!…
- Сега ще се заемем! - уверява го кълвачът. - Няма време за отлагане!
- А какво ще поставим на софрата? - пита синигерът.
- Семена и горски плодове… Меню, приятно за всички!… И нека дойде, който пожелае - катерици, зайци, таралежи…
Тримата приятели хвръкват в различни посоки.
Вестта за изпращането на скореца се разнася из гората. От всички страни към белия пън прииждат горските обитатели. Носят зрели плодове, семена, елхови шишарки, жълъди, лешници, сушени гъби и салата от листа… Мечо тича запъхтян, с гърне захаросан мед в лапите…
След това започва веселбата. Клюнове и мъхнати муцунки се протягат към изобилната трапеза, а катериците с бели престилки поднасят ястията.
Развеселени, гостите изпълняват концерт в чест на скореца. Кълвачът, кацнал до пъна, барабани в ритъма на мелодиите. В отговор скорецът изчуруликва благодарствена песен, за която всички ще си спомнят през зимата.
Катериците правят състезание по скок от клон на клон, а зайците се надбягват на дълго разстояние. Дори сериозните таралежи и костенурки се раздвижват, увлечени от общото настроение.
Тържеството продължава до късно и птиците пеят на лунна светлина така, сякаш идва пролет.
Трогнат и благодарен, скорецът не мигва до зори.
При изгрев слънце той се сбогува с всички и полита на юг, изпълнен с най-мили спомени. Когато неговите роднини го разпитват за гората, в която живее, той отговаря:
- Едно от най-добрите места, които могат да се пожелаят, с много приятели. Сред тях изживях най-прекрасния ден в живота ми.
И той разказва, за кой ли път, за поваленото дърво и за това, как организирали тържество в чест на неговото отпътуване…