Веселин Тачев

Те вървяха весели, самодоволни, самонадеяни.

С новички гълъбови униформи, лъскави кобури и червени ленти с пречупен кръст на левия ръкав.

Вървяха в посока от театъра през градската градина към Паметника на свободата заедно с две български моми, някак прекалено високо разговаряха, смееха се, а цинтовете им чаткаха по плочките и гълъбите се разхвърчаваха край тях.

Спряха пред двата разярени лъва, чиито бронзови тела тъмнееха на пролетното слънце.

Строен офицер излезе напред и отвори фотоапарат.

Минаващите през площада забързани хора, бегло поглеждайки, забавяха крачка, учудено и с някаква внезапна сянка по лицата наблюдаваха тая сцена.

Офицерът махна с ръка и на чист български език извика:

- Мооля, дамите отпред!

Отдръпна се, за да хване паметника в кадър, и защрака.

След миг всичко се изясни. В тълпата някой спомена името на известен артист. Именно той беше офицерът фотолюбител.

В Русе по това време се снимаше епизод от телевизионна поредица. Хрумнало им на артистите да оставят спомен.

Хората поседяха малко и се разотидоха.

Един от тях, който отнесе със себе си тоя спомен, бях аз.

1986