ПРЕД РАЗПЯТИЕТО
Лежиш ти обезсилена в праха от мъка -
връз тебе капе топлата му кръв -
и чакаш с вековете да замлъкне
последната вълна от вълча стръв.
Вдигни очите си и виж, Мария:
не трогват днес ни жертви, ни сълзи,
ненужен техний дим сега се вие,
безсилен по земята той пълзи.
Ти носиш живата любов - пръсни я
от своето заключено сърце,
снеми от кръста рожбата, Мария,
със свойте нежни, любещи ръце.
О, чуй ти незаглъхналия майчин зов -
кръвта тече все още - спри я,
всели ти братство и любов
сред своите деца - стани, Мария!
——————————
в. „Женски глас”, бр. 11 и 12, 1 май 1943 г.