ЛЮБОВ И ПАРИ

Георги Сърненски

ЛЮБОВ И ПАРИ

Една приятна юнска вечер
пристигна тя от път далечен;
погледна ме със поглед нежен
и аз - самотен, безпощаден -
възкръснах весел и сърдечен…

Занизаха се авантюри -
през лунни вечери безбурно,
за това тук цяло лято
тя пръскаше от мойто злато
с похвата на жена културна…

След туй повлече ме по дачи,
по плажове, море, балкан (и значи),
тъй както в страст обзетите душички
стопиха се достатъчно парички
пред този период предбрачен…

И ето, днес тъгата ме люлее,
че слънцето безплатно още грее,
но моето усмихнато момиче
кълне се, че безумно ме обича,
но без пари не може да живее…

——————————

в. „Хоровод”, г. 1, бр. 6, 1 юли 1937 г.


ЕХ, ЗЛАТО, ЗЛАТО!

В тия дни на прах и скука,
катаклизми и стагнация,
без кураж и с апанаж,
аз във жалка ситуация
бързам да излея тука
своя див копнеж по плаж.

Ех, поне да се разкаже
в рими чистото желание,
няма кой да те кори,
а, напротив, може даже
за труда от съжаление
и да ти платят дори.

Ах, да си призная, зная
хубостите на България:
дачи, плажове, море -
красота, простор, омая,
но в отсрещната бирария
бих прекарал най-добре…

Но и там, и там се плаща…
Ех, злато, злато, злато!…
Красота, любов, хармония!…
Даже аз додето дращя
и преплитам смях с ирония,
темата ми пак е то.

——————————

в. „Хоровод”, г. 1, бр. 11, 5 август 1937 г.


КУРОРТНИ НЕВОЛИ

В знойната мараня на деня
пребърсвам си с ръкавите потта
и сякаш във прегръдка на жена,
изгаря ми от слънцето плътта.

Оглеждам се, примигам скучно аз,
с подкосени крака от тежък хал
и ето пред очите ми завчас
изреждат се скандал подир скандал…

Съседът ми - солиден богаташ -
и тоз сезон замина за море,
да разбере от смесения плаж,
а ние тук от глад и скука мрем…

Хазяйката - вдовица с буйна страст -
увлече ме и днес в излишен спор:
- Платете - казва - наема в аванс,
че утре заминавам за курорт!…

А аз, какво, дали съм банков шеф,
доставчик или член в „Гешефт Трибун”?
И ако днес изкарам някой лев -
дали за хляб, дали пък за тютюн?

Над морната и жадна земна гръд
лъчите безпощадно сипят жар…
Ах, Боже мой, защо и тоя път
наместо жар не сипнат хонорар!!

——————————

в. „Хоровод”, г. 1, бр. 12, 12 август 1937 г.


И НИЕ ИСКАМЕ КОЛОНИИ!…

Повикът открит и ясен;
- „Молим, дайте ни колонии!” -
стана повик май опасен
за световната хармония.

Неотложна, черна нужда
те са днес и за Германия,
ала болка все пак чужда
с недостатъчно внимание.

Кризата колониална
души всяка територия,
но макар и неморално
пак остава си теория.

И иди мечтай и чакай,
и подхранвай се с фантазия -
щом не стъпиш с двата крака
в Африка или във Азия!

Нищо друго не помага
в тягостното притеснение,
както тлъстите облаги
от възможни разширения.

Даже сам и аз разисквам
над моралните закони и
иска ми се да поискам
малко доходни колонии.

Малко - колкото да можем
- без разноски и усилия -
скромно там да разположим
две три-три Пижови колонии.

А, разбира се, не щеме
да излизаме с прикрития
и в това тревожно време
да създаваме събития!…

А ще сме доволни, братя,
с малка собствена колония,
па макар и на Луната,
Марс или пък в Патагония!

——————————

в. „Хоровод”, г. 1, бр. 30, 16 декември 1937 г.

Стиховете са подписани с псевдонима Блага Билка. бел. ред.