ЩАСТИЕТО

Георги Савчев

ЩАСТИЕТО

За своето щастье тъгувам,
но то е в незнайни страни. -
Без мачти към него аз плувам,
игра съм на бурни вълни…

Залюби ме морска Сирена,
приспа ме до мраморна гръд, -
събудих се, сетих измяна
и тръгнах отново на път…

Дирих го и в бури световни,
на страстите в шеметний плам, -
ужилен от змии отровни,
останах излъган и сам…

Видях го миг само случаен:
опиха ме страстни очи;
от нейния образ омаен -
в сърце ми ощ спомен личи…

Напразно го търся всред мрака,
повторно да грейне за мен, -
то, може би, вече ме чака
усмихнато - в гроба студен…


МОЯТА ЛЮБОВ

Тя е слънчева усмивка
след редица бурни дни;
в зноя - жъдана почивка;
бисер в морски глъбини…

Тя е недопята песен;
звук безжалостно суров;
пролет и тъжовна есен;
вечно неотекнал зов…

Тя нашепва свети тайни
в мойта горка самота
и през две очи омайни
първа буди пролетта…

А мечтите тъй са бързи!… -
Вехне с тях животът свеж, -
едни спомени и сълзи
моя дял са занапреж…

——————————

сп. „Слънце”, г. 1, кн. 17-18, 29 февруари 1920 г.