ЕЛЕГИЯ
ЕЛЕГИЯ
Аз рано потеглих, преди да разсъмне -
без мъка простих се със родната степ -
че мене очакваха друмите стръмни,
които извеждат на върха, при теб.
Достигнал и върха, в предчувствия тъмни,
аз горко ридая за родната степ -
и, всичко прахосал низ друмите стръмни,
безследно догарям - тъй близко до теб.
ВЕЧЕР
На Ат. Клисуров
Лучи пурпурни на заход безстрастно Слънцето разпръсва -
трепти лазурний небосвод и в краски хиляди възкръсва.
В роса обляна равна шир приспива жалби и навети -
люляна в бляна за зефир, за нежни ласки и обети.
С въздишка няма морний ден замира - вечерта припада -
и в скръб голяма затъмен просторът чезне за отрада.
А в мене мре чер спомен. - Нов копнеж сърцето ми възчуди.
О, Вечер, Вечер, пак любов във мойта спяща гръд събуди!
——————————
сп. „Наш живот”, г. 6, кн. 9 и 10, 1912 г.
