ГАРВАНИ

Владимир Мусаков

Безжизненост навява зимната буря.
И сухи клони се тракат злокобно с премръзналите лъчи на кървавото слънце.
Като черни капки, сякаш сълзи на смъртта, процеждат се в простора един след друг, - да не докоснат лъчистия студ, зловещи гарвани.
И грачат.
Топлия вопъл в отчаянието на този глас замръзва нейде близко, сподавен от злокобна зима и безсилие.
И все пак устремено политат черни и зловещи гарвани нататък, на юг. Там където са отлетели птички, с които доскоро са делили всяко зърно, чакат между кедри и кипариси. Там на юг.
И в безсилие клепват криле надолу, разперени, сломени.
И зачерняват се в далечината на зимната бяла пустиня трупове на черни и зловещи гарвани. Над тях цял рояк нови грачат и грачат в безсилие, като черен облак на смъртта…
И тракат се злокобно сухи клони.
И лупят се премръзнали лъчи.

——————————

сп. „Комедия”, г. 1, бр. 10, 30 септември 1920 г.