Нанко Каракашев

(По случай 4 години от смъртта му)

Време е вече да изтръгнем из глъбините на времето скрити съкровища от българската реч.

Защото малцина са тия, които знаят нещо за Вл. Мусаков.

Той е автор на непечатани още драми: „Далила” - приета в Народния театър този сезон. По сюжет класическа, по обработка и концепция съвременна психологична. „Адриана” от богомилския бит. „Сатанаил”, царят на мрака, либрето в 5 картини из летописта на света. „Ирина” и др.

В областта на белетристиката нещо ново лъха от неговите творби. В разказа той съчетава музикалността на стиха с увлекателността на прозата и свободата на словото.

Както драмите на Вл. Мусаков, така също и голяма част от разказите и приказките му ще имат класическо значение за нашата литература. Такива са: „Орел и русалка”, „Куклата”, „Слепеца”, „Скелета”, „Хризантема”, „Гарвани”, „Рапсодия” - из богомилството, повестта „Печал”, съвременния роман „Яна”, „Кървави петна” и др.

България няма щастието да се радва на голям поет. Не можа да се нарадва на света и Владимир Мусаков. Убиха го 29-годишен.

И той написа със собствената си кръв „Кървави петна”. Заглъхна недопята лебединната му песен в добруджанските полета - в боя при Кубадин. Но петното е на целия свят!

Време е вече да се изтръгнат из глъбините на времето скрити съкровища-слова на Владимир Мусаков. Скромен към слова и жажда за богатство, той не печати почти нищо приживе, защото изкуството не е средство за печелене на каквото и да е.

И той сложи своето творчество пред олтаря на изкуството, а живота си пред жертвеника на родината.

Дали ще бъде оценен?

——————————

сп. „Комедия”, г. 1, бр. 10, 30 септември 1920 г.