СЕПТЕМВРИ

Иван Ненов

СЕПТЕМВРИ

Вали бездомен дъжд и хлипа
край нас досущ като хлапе.
Известна местна мутра с джипа
площада с пълна газ мете.

Треви за сън една старица
събира в старата торба.
Едва-едва шуми Марица -
оплаква нашата съдба.

Навел главата, слънчогледа
стърчи с повехнало лико.
И Гео Милев тъжно гледа
септември със едно око…


ЕЛЕГИЯ ЗА ТАРАЛЕЖА

Трепти в листака сутрешна искрица,
лети автомобилният гърмеж…
Не, няма, няма сгазена лисица -
на пътя е прегазен таралеж.

Къде ще ходят малките ежлета
и кой ще гони вече пепелянки?
Мой малък ежко, тази смърт проклета,
дали ще хвърли в съвестта ни сянка?

Дали ще каже някой, малък бодльо,
че ти на пътя си случайно сгазен,
или ще викне: беше, беше подло -
отново е невинният наказан!


БЕРМУДСКИ ТРИЪГЪЛНИК

Панелката! Досадна служба! И квартал
от улици със мъртвото течение.
Бермудският триъгълник се сбрал
в три точки. И към дъното влече ме.

Какъв ти кораб е сърцето тук!
И как да се спаси от зло потъване,
когото сред вонящи кофи със боклук
ще трябва да се учи то на плуване!

Но в рамките на този тъпоъгълник
прониква лъч и хващам го с ръце…
Дори да съм в надеждата излъган -
да плува уча моето сърце.


ГНЯВ

Като трева, притисната от камък,
зимува моето търпение.
И аз изгарям голите си длани
от пламъка на всяко поражение.

Но не празнувам никога победа
със лихвите от чуждо отчаяние.
Разкрита като кладенец ви гледа
душата ми с неизлечими рани.

Така самотен, мълчалив, нечакан,
неподходящ за вашата трапеза,
отмествам с голи пръсти всеки камък
и ви описвам мойта анамнеза.

И само в миг, ако загубя светла
искрица, със която се спасявам,
то моят гняв като вулкана Етна
излива с ярост врящата си лава.


ДУМИТЕ

„В началото бе словото…”
(От Йоана Светото писание)

И думите се радват, че са живи;
че мислите ни са във техен плен.
Те ту са тъжни, ту пък са щастливи,
че с тях започва всеки божи ден.

Като слепци ни водят те. И ние
вървим по път, от думите избран.
Дори да пожелаем да се скрием -
те ни намират и протягат длан.

Те ни говорят смело за ония
мечти, които дълго ги таим.
Те могат всичко. Могат да изпият
пространството, което да спасим.

С тях можем да простим и да обидим.
И да надникнем в нечия душа.
Невидимото можем с тях да видим…
Безмълвен може те да утешат…

Когато ги оставим да изчезнат,
подобно птици в небосвода син -
те - думите - ще са последна бездна,
в която ще потънем до един!


ЛЕШОЯДИТЕ НЯМАТ ПОЧИВЕН ДЕН

Лешоядите нямат почивен ден -
нито в събота, нито в неделя…
Аз съм от техните човки пленен -
поредната плячка, що я поделят.

В понеделник - мозъкът ми кълват
и отнемат му клетка след клетка -
да не търся никога верния път;
да съм опитна мишка в епруветка.

А очите ми слаби - с очила -
безпощадно кълват ги във вторник.
Лешоядите нямат чела,
но работят така неуморно!

Идва ред на сърцето ми. Ала то -
не може да влезе в техния ритъм…
Не гадайте кога или за какво -
отговорът е ясен - без питане.

Следват дните на мускулна тъкан
и на всичко - до костната система…
Лешоядите литват объркани,
след като всичко от мене отнемат.

Почивен ден лешоядите нямат.
Всеки един е по своему стръвен.
И на мен ми остава измамното:
да се храня със своята съвест.


ЖЕРТВЕН АГНЕЦ

Агнеца съм, от стадото отлъчен,
когото ще принасяте курбан…
На никой няма да му бъде мъчно -
утехата ви е, че съм избран.

Агнеца жертвен съм. И рано
ще ме погуби утре остър нож.
И мойта кръв по плочника разляна,
ще ви изпълни с вяра и със мощ.

Аз жертвата съм, след която с вино
ще търсите прощение за грях.
И лудото ви тържество премине ли -
ще съм забравен и изчезнал прах.

Последният си писък ще оставя,
за да гадае вашата съдба…
И в оня миг - изчезнал и забравен,
аз все ще ви напомням за това.