Роберт Рождественски

превод: Кръстьо Станишев

Гаснеше като човек, без вик…
Уморено стихваше
и пак
трепваше,
протягаше във миг
жълти пръсти,
длани в бледен зрак.
Трепваше
и вдигаше се през
пушек, сякаш за да отнесе
тоя душен,
неподвижен лес,
на листата
мъртвото лице,
на мъглата
дългите коси
и на птици
смътните слова,
сините
разсипани звезди,
в облаци притулени едва.