ИЗ „КРЪГОМ НА ПЕПЕРУДИТЕ”

Петър Марев

„Майко, времето е такова, че човек не е сигурен в утрешния ден, затова сключих застраховка „Живот”, ако се случи нещо с мен, да имаш с какво да поминуваш.”
Из писмо на Иван Марев до майка му

ПРОЛОГ

Кръгом на недомлъвките, кръгом на всеки празен час,
кръгом на всяка дребна скръб: кръгом на пеперудите!
Днес времето изисква остри сетива и остър глас,
днес времето не търси смисъл само във подбудите.

И аз съм крил лицето си в огнището на друга длан,
и чужди устни са отпивали от моите роса.
И аз съм крачил през полето от внезапен дъжд люлян,
със сейнат ненадейно над очите кичур от коса.

И мене жив са ме зазиждали във не едно сърце,
до смърт са ме проклинали и са ме любили до смърт.
Като ръжда разяждаше гърдите ми далечна цел,
разбудила изрязания от луната в мене път.

И казвах си кръгом на всяка скръб, на всеки празен час,
от залеза до изгрева изгарях в най-човешки страх.
Тревите са си пак треви. И пак ще раснат върху нас,
но главното е ние да тежим под тях!