СМЯНА НА ПОКОЛЕНИЯТА

Максим Калашников

превод: Румен Воденичаров

Мнение

Кремълската пропаганда съвсем изпусна младежта. Последната изобщо не възприема днешните агитатори. Днес тези, които са родени след 1990 г., а също и другите, които през 1991 г. не са ходели на училище т.е. минимум 25 млн граждани на РФ са загубени  за сегашния режим.

Що за контингент е това? Да имаме ли надежда за него?

Това са тези, за които няма надежда в живота.

Вече дълги 25 години днешният  криминално-либерален режим ни нанася поражение след поражение. Длъжни сме да признаем - той създаде изумителен по своята ефективност апарат за дебилизиране на електората, за неговото раздробяване („разделяй и владей”) и за имитация на възстановена държавност.

Но тази машина  притежава и една голяма слабост. На първо място тя разчита на тези, които помнят величието на СССР и живота в него до идването на Горбачов. Както и на другите, които не са забравили ужасните 90-те години при разпадането на страната и които са травмирани от този кошмар. А това са хората на възраст около и над 50 години. Хората от средата на 70-те години нямат спомен за всичко това.

Идеалният сценарий за групата около Путин би бил населението на РФ да се състои от граждани на възраст 50+, от едни податливи на манипулации тихи и покорни пенсионери, на които не им предстои да отглеждат деца и да развиват собствен бизнес.

Но на минимум 25 млн граждани кремълската пропаганда изобщо на действа. Те обитават друг свят и притежават нова психология. Те не се влияят от „страхове” относно изчезване на колбасите или джинсите от пазара. За тях магазините, препълнени със стоки, са нещо естествено.

И може ли да бъде другояче? Красивите и поддържани градски центрове с осветени фонтани, вело алеи и паркове за развлечения, които властите финансираха през втората половина на 90-те години, се възприемат от младите така, както гражданите на СССР възприемаха сигурността в страната, безплатната медицина и образование и евтините карти за почивка в санаториумите. Нещо естествено като изгревите и залезите.

Но хората от младото поколение са крайно озлобени. Те не виждат мястото си в този живот. Или по-точно това, което режимът им предлага, не ги задоволява. Да, в битово отношение животът е по-уреден. Но както казва моята мъдра съпруга „Настоящето изяжда бъдещето”.

В изостаналата суровинна икономика на Руската федерация младите могат да се надяват на заплати от 25-30 000 рубли. След няколко години къртовска работа заплатата им може да достигне 50-60 000 рубли. Независимо от напрежението и усърдието това е таванът.

Така едната заплата на семейство от двама работещи ще отива за изплащане на ипотека. Детето, което могат да си позволят, е само едно. За самите тях не остава нищо. Точно си приключил с едни дългове, идват други: детето да завърши престижен университет и да си стъпи на краката.

В РФ в момента няма бурно развиваща се промишленост и наука, изискващи отлично образование и квалификация. Твърде ограничени са престижните места под слънцето с високи заплати и те по правило се заемат от децата на началството.

Голяма част от студентите на водещите ВУЗ-ове  в Руската федерация се насочват към работа на Запад. Защото статутът на учените у нас е този на парии. За да получиш финансиране на изследователски проект трябва да изразходиш толкова време и нерви, колкото и в Европа. Но там поне всичко е на порядък по-високо.

Младите хора са озлобени на днешната власт, на нейното пренебрежение към обикновените смъртни. На нейното показно богатство. Алексей Навални навреме усети техните настроения. Да оставим настрана факта, че той още не е в затвора и му е разрешено да бъде контролиран опозиционер-монополист.

Както  и че предлаганите от него рецепти са в общи линии тези на ранния Елцин. Нещата са други. Новите руснаци са озлобени и излизат на улицата не заради Навални, а заради себе си. Те категорично не приемат днешната (либерална, б. пр.) власт, защото нейната пропаганда има малко общо с реалността.

Те са убедени, че постоянното връщане към темата за Втората световна война (те не я наричат Велика Отечествена) се практикува от властите за отклоняване на вниманието и за оправдаване на своите мерзости, прикривайки се зад Победата.

Както разбирате, тези младежи не са пенсионери и са много по-активни от тях. Аз добре си спомням времето на 1983-84 г., когато бидейки 17-годишен слушах мнения, изказвани по радиостанция „Комсомолка”, че подобни „млади млекопитаещи глупци” трябва безмилостно да бъдат мачкани. Ако сега чуя подобни призиви от някой „старец”, сигурно бих го накарал да се почувства неудобно.

Някаква „развалина” ще си позволява да ме поучава, без да вижда безобразията наоколо. Да върви на майната си! Природата на хората остава непроменена. Бунтарството на младите и техния радикализъм не са отменени.

Младите имат своите социални мрежи, които са извън контрола на властта. Имат мобилни връзки и смартфони. Това не са пенсионерите.

Достойнството и силата на младите е тяхната активност. Те ненавиждат охранените началници и техните наследници. Желаят тяхното изчезване дори за това да се налага да понесат лишения. Не искат като тях да се подредят на яслата. Искат достойна работа, добра заплата и перспектива в живота.

Не напразно тях ги привлича това, с което беше силен Съветският съюз. Не случайно между тях има както социалистически, така и либерални настроения. Но те гледат на днешната все още социална Европа не като подобие на СССР.

Освен гореспоменатите силни страни младежта има и очевидни слабости. Най-голямата е комплексът за национална непълноценност и неуспеха (на прехода, б.пр.), който е залегнал буквално в нейното мозъчно подкорие.

Днешните младежи никога не са живели във велика страна.Те са израснали в реалност, в която около тях са малко продуктите, машините и дори детските играчки, произведени от руски работници и инженери. Буквално от люлката всичко, което ги заобикаля е вносно, западно или китайско.

По това те видимо се отличават от нас, родените през 60-те години на ХХ век. Ние израснахме сред неща, произведени в Отечеството и знаехме, че руският народ е един от великите народи на този свят и е способен да прави всичко, което се прави на Запад.

И че, ако в нещо  изоставаме, то утре ще го настигнем. И ако дизайнът  отстъпва, то не е чак толкова трудно да се модернизира.

За моето поколение СССР имаше реални постижения. А какви достижения видяха на свой ред родените след 1990 г. Само разруха и невероятни кражби на управляващите. Те израснаха в атмосфера на задушаваща корист, във време на цинизъм и угодничество.

За днешните млади понятията  „руски” и „високи технологии” практически са раздалечени. „Руско” за тях на подсъзнателно ниво означава „изостанало”, исторически неудачно и второкачествено по отношение на западното. Интернет мрежата, където младите прекарват времето си, е замислен като англоезичен.

Ето защо младите започват да губят руския си език, техният говор е пълен с чуждици. Но това не е тяхна вина, а техен лош късмет. Те не можеха да станат други, защото са израснали и са се формирали в отблъскващата  реалност на Ерефията (Р.Ф.б.пр.). Това е и предпоставката да стават лесна плячка на западната пропаганда подобно на наивниците в края на 80-те години. Точно това наблюдаваме сега в Украйна.

Една друга слабост на младите е късата историческа памет. По разбираеми причини те нямат опита от разпадането на Съветския съюз, нито спомен за действията на тогавашните либерални „реформатори”.

Израснали във времето на информационните технологии постсъветските младежи остават доста повърхностни - предпоставка да се ловят лесно на лозунги и пропагандни клишета. Днешните нови руснаци не са преживели това и искрено вярват, че управлението на Путин е копие на СССР. Тук като че ли може да припомним  одеския анекдот за двамата евреи:

- А бе Мойша, този Павароти няма нито глас, нито слух.

- А ти беше ли на концерта?

- Не бях, но Изя го импровизира.

Независимо от недостатъците си Съветският съюз все пак беше развита страна с икономика независеща от продажбата на суровини. И управляващите не можеха да крадат милиарди.

Хора, израснали в света на Интернет, Гугъл и смартфоните априори са по-елементарни и по-повърхностни от нас. Те не са в състояние да концентрират продължително вниманието си. Сред тях цари  клипово и шаблонно  мислене, алогичност и  нетърпение.

Те не възприемат сложни текстове, а предпочитат картинки и пиктограми. Така да се каже психология на едно ново поколение. С такъв контингент от граждани трябва да се общува с езика на ярки и нагледни видеа.

И още една слабост на младите. Те са израснали в условия, когато руският народ беше вече разделен. Те възприемат реално Белорусия, Приднестровието и Украйна като близка чужбина. За съжаление по чисто икономически причини те не познават добре  собствената си страна. Имам предвид всички земи, населени с техни сънародници.

Въпросът е как да общуваме с това младо и неосведомено поколение ние, хората, които се определяме като национал-футуристи и привърженици  на националното възраждане.

Едно е ясно: тези милиони руски младежи вече са  загубени за либералния режим и ще бъдат негова опозиция.

Пред очите ни започват активен живот нови поколения. Да се дистанцираме от тях ще бъде поредна голяма глупост.