КЕВОРК КЕВОРКЯН – „ПЛЕВНЕВЛИЕВ – ПРЕЗИДЕНТЪТ НАТРАПНИК”

СЪВСЕМ ЛЕСНО Е ДА СИ БЪЛГАРСКИ ПРЕЗИДЕНТ

Този портрет е правен в продължение на няколко години - от края на 2011-а, когато по един одиозен начин почти напълно анонимният Плевнелиев стана български президент.
И по този начин Случайното в българската политика, а и изобщо в Българския Живот, достигна кулминацията си.

***
В книгата представям определени истории от мандата на президента.
Надявам се, че събирането им на едно място ще очертае добре лутанията на един човек, нелепостите, които сервираше, а накрая и обсесиите му, когато той се вживя в ролята на „Баща на нацията”. Резултатът изглежда доста забавен, дори на места комичен.
Но, всъщност, е направо мрачен.

***
Плевнелиев е бил траен обект на вниманието ми.
Внимание - по-скоро незлобливо; отначало доста често съм писал с неудобство за приключенията му във „високата” политика - присъщи на човек, който внезапно е поставен там, където не му е мястото.
Дори съм състрадавал неловките му усилия да се вгради и вживее в една роля, която далеч надхвърля неговите възможности.
Читателят ще си припомни истории, които са съвсем неподходящи за един президент, словесни излияния, които понякога са направо неприлични.
Всичко това, събрано накуп, говори за провала на един президентски мандат.
А изводът е неизбежен: съвсем лесно е да си български президент.

***
Няма нищо лично в отношението ми към Плевнелиев, не може и да има.
Този портрет е предизвикан от неудобството, а понякога и от срама, че ние, изглежда, сме орисани да бъдем „водени” от хора като него.
Великите Случайници на не по-малко Случайния Преход.

***
За политическата ни Секта Плевнелиев беше пределно удобен - понеже усърдно обсеби и още по-усърдно изпълняваше ролята на Главния Български Подмазвач.
В това отношение той бе неподражаем.
Надмина всичките си български конкуренти - дори на тях, на хора като Паси, примерно, и останалите, със сигурност поведението му им е изглеждало прекалено неприлично пред чужденците.
И го бяха оставили да кукурига по всяко време, като някакъв разгонен петел, докато гласецът му съвсем пресипне.
Сетне обаче - сетне какво ще прави политическата ни Секта - как ще премине от този режим на кукуригане в режим на премерено говорене?
Защото Плевнелиев издигна изкуството на политическото слагачество до неподозирани висоти.

***
Плевнелиев беше и най-яркото свидетелство за недозрялостта на българската Политическа Секта.
Само при подобна недозрялост е възможно някой скромен човечец - притичвайки през ролята на астролог/гадател, търкаляйки се по германските „паркинзи”, правейки пари неизвестно как - изведнъж да се домогне до най-представителния пост в една държава.
Тази недонаправеност е основната причина за провалите на Сектата.

***
Публиката, разбира се, ще побърза да го забрави.
В бъдеще най-много да го споменават в някой анекдот, не особено забавен.
Но и това ще бъде мъчително за публиката.
А тя все още не е осъзнала най-важното - възможно е и да се опита да го пренебрегне, за да не товари излишно паметта си.
Това е безспорният факт, че този човек беше Апотеозът на Случайното в нашата политика.
Нещо, което публиката вероятно отказва да види в цялата му драматичност - защото това не говори никак добре за инстинктите й.
Подобна майтапчийска фигура е притеснителна и дори срамна за самата нея.

***
Но, въпреки това, тя бе изритана към сцената.
Ето, така българската политика се превръща в някакъв мърляв, пълен с боклуци Паркинг, където може да се настани всеки - дори и най-екзотичната фигура, довтасала неизвестно откъде.
Вестоносецът на нелепости.
Но и на истински клевети направо срещу Историята.

***
Няма отърваване от този човек.
Непрекъснато се появява по телевизиите; и вестници, които искат да минават за „сериозни”, се държат направо неприлично сервилно с него.
Слушат го със зяпнала уста да ръси небивалиците си.
А той е заразителен фантазьор - дори очевидните си провали може да украсява като коледна елха.
Няма нормален българин, който да не се втрещи от нелепото му твърдение: „Бях президент, но и кризисен мениджър”.
А беше само един номинален президент, посочен от Бойко - обаче сега, след мандата си, се самооблащава неуморно.
Но го слушат и го опаковат в три слоя лъскава хартия.

***
Търпеливо приемат налудните му изхвърляния.
Едно от тях е, че бил икономисал милиарди на българския народ?!

***
Удивителен е и начинът, по който сега говори за Бойко - видимо покровителствено, небрежно го погалва по главицата от време на време.
Хак му е на Падишаха.
След време така ще говори и за Обама - засега само се хвали, че го е виждал 30 пъти - били са си душеприказчици, може и на боб да му е гледал.
Ей, трябва да питате Бойко - дали му е гледал и на него на карти, докато му завърти главата.

***
Изповедите му са по-подходящи за някое хумористично издание, редактирано от трайни алкохолици.
Щял да застане на „барикадата”, ако България се отклони от правия път.
Барикадата сигурно ще е направена от тапети.
Сам се отказал от надпреварата за втори мандат, макар да имал „подкрепата на народа” - но отново щял да ни навести като президент.

***
Човек трябва да е напълно анестезиран, за да изслуша всичко това.
Но едно нещо е невъзможно да бъде изтърпяно: когато Плевнелиев казва, че „не търпял безобразия”.
Той, който направи нещо съвършено безобразно - срещайки се тайно във Виена с шефа на ЕВН Шишковиц, принизявайки по един отвратителен начин ролята на президента до тази на обикновен търговски посредник.
Ей, защо не го питате за тази гавра с президентската институция?
Кога ще го питате - или ви е сладко да гледа на вас като на онези балами, на които е правил астрологическите си шашми?

Кеворк Кеворкян

22 август 2017

——————————

ГЪРДИ СИ С РОЗИ НАКИЧЕТЕ

Всеки, който не харесва Плевнелиев, е „комуняга”.
Твърдението е на някои коментатори под предишната ми публикация.
Толкова е примитивно това, че дори не си струва да бъде обсъждано.
Кажете обаче, защо го харесвате?
Защото бил мъж - беше написал един.
Ами, добре.

***
Може да го харесвате ето и за какво друго - накратко ще изброя няколко забавни истории.
Онова, което се крие зад тях, е описано в книгата.

***
Веднага след избирането му и още преди да се нанесе в президентската канцелария, Плевнелиев тържествено обеща да даде на БАН 14 милиона лева.
Академиците му повярваха и се възторгнаха.
И нищо не получиха.

***
Отиде в Атон и стана ясно, че не знае, как се изписва думата „уважаеми”.
Имахме водач, който ни Оважаваше.
Не е малко.

***
Сетне втрещи препатилия български народ с откровението, че в предишния си живот е бил ирландска пастирка.
Последното му прераждане било някъде през 1730 година.
Как ли щеше да се проявява по-нататък тайнствената жена в него?

***
Отиде с бронетранспортьор в село Бисер.
Но пет години по-късно не навести Хитрино - в края на мандата вече не му беше нужно да продава фалшиви жестове на състрадание.
Но дали изобщо разбра, че самата България е нещо подобно на село Бисер?

***
Посланик Уорлик го закара инкогнито в Афганистан с американски правителствен самолет.
Върна се и съобщи, че „международната общност” високо ни ценяла заради участието ни в Афганистан.

***
Сетне върна жеста на Уорлик и го повози с електромобил - като рекламен агент.

***
Никога не каза нито една дума за Циганското Надигане.
Но когато Хилари Клинтън дойде в София, той я срещна с група цигани - а не с неколцина български бедняци-пенсионери.

***
При първото си посещение в Рим, в Деня на Светите братя, подари грамадно яйце на папата.
Така разбрахме, че колкото по-кухо е нещо, толкова е по-помпозно.

***
По време на олимпиадата в Лондон се похвали, че на стадиона се е срещнал с кралицата и я поканил да посети България.
И тя приела.
Пет години по-късно тя още не знае, че е приела.

***
После се закани на атентаторите от Сарафово: „Каквото и да й струва, България ще накаже атентаторите от 18 юли”.
И България ги наказа.
По-късно пак се закани: „Не само, че ще ги хванем, но ще хванем и техните вдъхновители и ще ги посочим в ООН”.
И ги показа в ООН.

***
Така един възрастен селянин се перчеше от екрана на мечката, която тормозела стадото му: „Аз тъй, мамицата й, аз онуй, мамицата й…”
Но когато репортерът го попита, какво ще направи, ако я срещне, той веднага се закани на самия себе си: „Ами, ще бегам, мамицата си…”.

***
Веднъж врачката/астрологът в него взе връх и той пророкува, че 45 милиарда евро щели да се изсипят в България до 2020 година.
И всички се сетиха, как Симеон щеше да оправи държавата за 800 дни.

***
Журналист от Би Би Си го попита: „Поискаха от вас да се направи одит на всичко, което е било продадено от падането на комунизма насам. Ще го направите ли?”
Плевнелиев отвърна: „Абсолютно”.
И нищо не направи - абсолютно.

***
Отиде на интронизацията на новия папа и го посъветва „Да води този свят със скромност”, тоест - да бъде по-скромен.

***
Нарече Живков лъжец - и назначи негов съветник за служебен премиер.

***
Направи и невъзможното Филип Димитров да стане конституционен съдия.
Като награда, че онзи ликвидира българското земеделие.

***
Сезира Конституционния съд да отмени 20-процентната такса върху приходите на ВЕИ дружествата - от нея всяка година в бюджета щяха да постъпват 200 милиона лева, по 17 лева допълнително към унизителното подаяние, подхвърляно на всеки български пенсионер.

***
Докато лобираше за собствениците на ВЕИ дружества, две американски фирми почти едновременно затвориха заводите си у нас - единият за електроди, другият - за акумулатори; над 500 българи бяха изхвърлени на улицата, без да им платят полагащите им се две заплати; имало клауза, според която могат да ги получат, само ако са участвали в продажбата на сградите на въпросните заводи.
Тия 500 души, дори колективно да се бяха запалили пред Президентството, Плевнелиев нямаше и да погледне към тях - може би щеше да реши, че това е някаква илюминация в негова чест.

***
Похвали се, че на 10 ноември 1989 година отишъл на митинг - и то с тапет, на който пишело „Съд за виновниците”.
Митингът беше едва на 18 ноември.
Обаче Тапетният Герой спокойно се изрепчи: „Казах истината, сгреших датата!”
И сравни Живков с Хитлер.

***
На фестивала „Пирин пее” раболепно целуна ръката на църковния разколник Брат Джон.
Обаче по време на честванията на Деня на София /2013/, се здрависа с официалните лица, поздрави и Знеполския епископ Наум - но мина покрай патриарха, без изобщо да му обърне внимание.
Друг път пък целуна Патриарха по бузите, вместо по ръката.
По бузите?!

***
А на една снимка от опелото на президента Желев, в храма „Ал. Невски”, бе хванат да се хили.

***
Един ден обяви, че Преходът бил свършил и постави началото на честванията „25 години свободна България”.

***
Плевнелиев така и не представи „първата дама”.
Това породи немалко слухове, но той не си направи труда да даде някакво смислено обяснение.

***
Неистово се натрапваше на публиката.
Веднъж дори даде старта на 62-а колоездачната обиколка на България.

***
Обаче съвсем тайно се срещна във Виена с шефа на чужда корпорация, която дължеше на държавата милиони, а отгоре на всичко отказваше да ги плаща.

***
Учеше на ум и разум - Англия, понеже не си вземала поука от Историята, и Франция и Германия, които трябвало да минат на по-висока предавка.
Но никога не каза и думичка за геноцида над българските лекари.

***
В нарушение на протокола, посрещна американския държавен секретар Кери долу, на входа на президентството - съвместявайки длъжността на портиер с тази на президент.

***
По време на военния „парад” (2015) не пропусна да сподели новата си фантасмагория за „модерния патриотизъм”.
И веднага забрави за това.

***
Покани тържествено Далай Лама да посети за първи път България - а той вече беше у нас преди почти четвърт век.

***
Албумът „Най-шантавите пози и изражения на Плевнелиев”, ще направи страхотен удар на книжния пазар.
Една снимка представя абсолютния разгул на фриволността: лицето му излъчва пълен екстаз, докато някакъв мъж го целува по време на Празника на розите. Усмивката, която почти е разпрала лицето му, сякаш иска да изрази върховното щастие на обичания от народа си политик.

***
Няколко седмици преди това бе насниман, както си е гушнат от една секс-компаньонка - и пак бе толкова щастлив.

***
На срещата на „високо” Балканско равнище (октомври 2015) заяви: „Днес, с всяко парче нова ограда срещу бежанците, ЕС застава срещу себе си”.
Щеше да продължава да си къса ризата за бежанците - но нямаше да каже и думичка за народеца ни.

***
Никога не бе отличен със „Златен скункс”.
Неговият трябваше да бъде голям, поне колкото паметника на Съветската армия.

***
Не можа да се споразумее с бившия си Наставник/Бойко за брадата на Вартоломей.
Единият го награждаваше, а другият го отпъждаше.

***
Четири години - в речите си за 3 март, като мравчица се придвижваше към историческите факти.
В началото пропускаше да спомене руския принос, мънкаше, че пет века сме били „под чужда власт”, и пр.
Едва през 2016 година, най-после спомена за „гнет и безправие в рамките на Османската империя”.
След още четири години, може би щеше да спомене и за турското робство.

***
Веднъж си позволи откровена гаменщина - фалшифицира Историята и приписа чужди думи на Левски.

***
Както влезе, така и щеше да излезе от президентството - със смущаващо неприличие.
В словото си - с което обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат - отново изпусна нещо съвършено безтактно.
Заяви, че се „радвал на народната подкрепа”.
Дори Апостола, когото под път и на път цитираше, а и преиначаваше, не би си позволил да каже нещо подобно за „народната подкрепа”.
Нещо повече: той взида в греховното ни ДНК своето неразгадаемо „Народе????” - за да живеем и се терзаем с тази загадка.

***
Веднъж оприличи Народа на „стадо говеда”, а себе си видя като негов пастир.

***
Похвали се, че прокарал в България „пътя на иновациите”. Интересно, кога ще свърне този път към Хитрино, примерно?

***
Друг път каза, че е поставил България в центъра на Европа - и се опасявал тя да не изпадне в периферията, когато се лишим от услугите му.
Такива като него - хилейки се! - ще ни вкарат и в Ада.

***
Трябваше да направи изявление, че дивакът от Берлин е циганин, че неговата мерзост не е присъща на истинските българи.
Но си затрая - сигурно е решил, че това е дребна историйка за един Сизиф като него.
Обаче имаше нахалството да каже, че носи отговорност за всеки от нас - но не и за онзи циганин-дивак.

***
В навечерието на 2016-а каза: „Успехът на държавата се мери с успеха на обикновения човек”.
Година по-късно той изобщо не се сещаше за това си неволно признание.
Що за успех има тогава държавата, която той толкова усърдно славослови - след като милиони хора живеят в унизителна мизерия?

***
Питаха го, какво иска да открие за себе си след 20 години в учебниците.
Ето какво искал: „Той държа здраво посоката на демократичното и европейското развитие на България”.
Пак нищо за Народеца.

***
През пролетта на 2015-а, Бойко внезапно реши да провери чувството за хумор на простолюдието - и каза, че „България има изключително добър, достоен, прекрасен президент”.

Кеворк Кеворкян

24 август 2017