САН КЮЛОТ

Тихомир Йорданов

Описаните тук събития се развиха в разгара на летния сезон. Примамен от названието „Слънчев бряг” швед с име труднопроизносимо на обикновен източноевропейски език (пропускам го), по природа намръщен и хладен като жител на страна със сух режим, излизайки от хотелската стая, бе спрян от наведената чистачка, която си служеше с немеханизирания уред, наричан за кратко метла. Неоправдана с нищо ярост внезапно оцвети лицето му с боята на женските кюлоти с крачоли и ластици току над коленете на жената.

Отвратителна гледка за човек от свободния свят. Прекрачвайки над нея, гостът на любезната ни страна, заднешком нанесе удар с дясното си задно копито, както правят отегчените от езда коне.

Това попътно произшествие би било отминато без внимание, ако не бе заснето от случайно поставена камера над входната врата. Така този телевизионен клип обиколи всички визуални СМИ (средства за масова информация), което от друга страна принуди местната прокуратура да повдигне обвинение.

В делото за дребно хулиганство Районният съд призна уважаемия чуждестранен гост виновен за щети от физическо и морално естество, оценени във местна валута, платима в брой.

Съдията не се съобрази с обстоятелството, че възмутеният от модната разпуснатост на камериерката чужденец разполага само с кредитни карти, и му наложи мярка „задържане под стража” до удовлетворяване на съдебния иск.

Довтасалият в съда служебен адвокат оспори решението на съдията. Той предложи по-добрия за клиента му „домашен арест с подписка”. Но тъй като чужденецът още не си бе купил дом в страната ни, касацията на делото му определи за такъв помещение в срещуположния хотел. Тогава се появи неочаквана пречка.

Собственикът на назования хотел отказа да приюти виновника, боейки се за репутацията на жилищния подслон. Но адвокатът, който нямаше друго съзнание, освен получавания хонорар, ловко се възползва от формулировката „домашен арест”.

Той изведе от полицейския приют повереника си, като замени със себе си неблаговидната му компания от улични апаши, побойници на лекари и педагози и го отведе в „неизвестна посока”, според вестникарските известия.

Научавайки всичко това, посолството на приятелската държава изпрати остра нота до безразличното към случая национално правителство.

Отвличането на шведа предизвика общоевропейско издирване, в което се включиха неподозирани по участието си национални полиции, снабдени с технически средства, с каквито родната полиция не разполагаше и поради това се отдаде на национални в професията протести и стачни предупреждения.

Наложи се парламентарно да се обсъждат допълнителни закони и, по примера на Щатските, законови поправки, подкрепяни и отхвърляни от всевъзможни лобита.

Парламентарната демокрация влезе във възел от противоречия, от който няма отвързване, освен ако не се промени конституцията на страната.

А каква да е тази промяна? Вече сме имали монархическа, смени я народно-демократическа, после тоталитарна, поправиха я на парламентарна. И тъй не става и не става.

Хайде пак да попитаме турчина Ердоган. Или пък руснака Путин. Защото и европейските началници са в грешка.

Та ето какво, драги ми читателю, може да произлезе от кюлотите на една трудоспособна българска жена. А не би ли могло да се мине без кюлоти, като французите, например?…