БАЩИНАТА КЪЩА

Кастус Киреенка

превод: Найден Вълчев

БАЩИНАТА КЪЩА

О, колко зали, грейнали в позлата,
и колко, и какви дворци видях,
а как над всички бащината хата
стои пред мен, по-хубава от тях.

Където и да ида и отседна,
я виждам пред високия елшак -
прозорците и все към мене гледат
и все ме вика стария и праг.

Тя с нищо не блести, а пък не гасне
светликът и на мекия превал:
аз него и в дворците най-прекрасни
не бих намерил и не бих видял.

И нося си я аз като светиня
във горки и в щастливи времена,
че като богородица със „Сине”
ме среща бяла, там, една жена

и снема с пръсти цялата ми горест,
и стопля с длан студената ми гръд.
И сутринта с великата си орис
ме благославя пак за дълъг път.


***

Нанижи ми слънчевите лъчи,
тези, дето падат в езерото
отвъд житата - на наниз ги нанижи
и ги провеси над масата ми,
за да мога
по-светло да мисля в нощта.

Събери ми искрите на своя смях
и го изсипи от хълма долу -
изсипи ги по пясъка, по камъните,
по пътя пред мен ги изсипи,
за да мога
по-леко да вървя през света.

Хвърли във малкото ми сърце
колкото можеш повече обич,
колкото можеш повече думи,
като съзвездие в него хвърли,
за да мога
по-лесно да се върна при теб.