БАЩИНАТА КЪЩА
превод: Найден Вълчев
БАЩИНАТА КЪЩА
О, колко зали, грейнали в позлата,
и колко, и какви дворци видях,
а как над всички бащината хата
стои пред мен, по-хубава от тях.
Където и да ида и отседна,
я виждам пред високия елшак -
прозорците и все към мене гледат
и все ме вика стария и праг.
Тя с нищо не блести, а пък не гасне
светликът и на мекия превал:
аз него и в дворците най-прекрасни
не бих намерил и не бих видял.
И нося си я аз като светиня
във горки и в щастливи времена,
че като богородица със „Сине”
ме среща бяла, там, една жена
и снема с пръсти цялата ми горест,
и стопля с длан студената ми гръд.
И сутринта с великата си орис
ме благославя пак за дълъг път.
***
Нанижи ми слънчевите лъчи,
тези, дето падат в езерото
отвъд житата - на наниз ги нанижи
и ги провеси над масата ми,
за да мога
по-светло да мисля в нощта.
Събери ми искрите на своя смях
и го изсипи от хълма долу -
изсипи ги по пясъка, по камъните,
по пътя пред мен ги изсипи,
за да мога
по-леко да вървя през света.
Хвърли във малкото ми сърце
колкото можеш повече обич,
колкото можеш повече думи,
като съзвездие в него хвърли,
за да мога
по-лесно да се върна при теб.