БЯХ КИПАРИС…
превод: Георги Ангелов
***
Бях кипарис.
В моята сянка седяха,
ядяха и спяха.
Събудиха се -
и ме отсякоха!
***
Защо не написах, че животът е прекрасен,
когато видях два лешояда
да се любят?
Защо не написах, че животът не е прекрасен,
когато ловец с изстрел
им отнесе главите?
***
Колко тъжно:
растем,
за да умрем.
***
Не ме питай
защо те обичам.
Ти си като поезията -
колкото повече лъжеш,
толкова ставаш
по-красива.