АФГАНИСТАНСКАТА „ПРИМКА НА АНАКОНДАТА” ЗА КИТАЙ

Сергей Филатов

превод: Литературен свят

На тази карта страните, които САЩ искат да настроят срещу Китай, са оцветени в червено и розово:

Решението на президента САЩ Доналд Тръмп за изпращането в Афганистан на допълнителен контингент «джи ай» предизвика напълно разбираема реакция света: коментаторите пишат, че американците се опитват да възстановят военната си мощ в самия център на Евразия - в Хартланд.

А Хартландът по всички географски параметри се намира именно в Афганистан.

Самото понятие «Хартланд» било въведено в обръщение в началото на ХХ век от Халфорд Джон Макиндер - класика на англосаксонската геополитика. Той пише: «Който контролира Източна Европа, той ще командва Хартланда; който контролира Хартланд, той ще командва Световния остров (тоест Евразия); който контролира Световния остров, той ще командва света».

Тоест отдавна става дума за англосаксонския хегемонизъм и стремежът да се контролира гигантския материк Евразия, а после - и цялото земно кълбо.

Но територията на Афганистан е толкова необикновена, че колкото и чужди военни сили да отиват там, всички те рано или късно са принудени да напускат суровите планински райони на Афганистан.

Тази участ през XIX век два пъти постигна англичаните, а през 1989 г. и Съветският Съюз изтегли войските си след 10 години афганистанска война.

Местните племена, въоръжени значително по-слабо от пришълците, излизаха победители след тези чужди походи. Като че местните божества прогонват незваните гости.

Изглеждаше, че и САЩ и НАТО, напъхали се в Афганистан в 2001 г. в търсене на бен Ладен, щяха да се върнат у дома след командата на Обама: «Край на войната».

Но неговият приемник Тръмп вместо окончателното изтегляне на остатъка на войските си (приблизително 10 хиляди) нареди да се увеличи броят им. Засега с 4 хиляди щика.

Нещо повече, заговори се, че тук могат да дойдат бойци на частни армии - частните военни компании (ЧВК) като Blackwater.

Защо? Та нали бен Ладен, станал причина за нахлуването, отдавна е мъртъв. Значи не в него е работата. А в какво? В контрола над Хартланд. При това този контрол днес е потрябвал на американците повече от когато и да е след краха на СССР.

В целия си политико-икономически ръст се изправя Китай като алтернативна световна сила, и затова военното присъствие на САЩ именно на западните граници на Поднебесната е жизнено необходимо за Вашингтон: конкурентът трябва да бъде под контрол като минимум и под прицел като максимум.

А от афганските високи планини може и да се «осветява» целият запад на Китай със средствата на електронното разузнаване. Оттук е на ръка разстояние до Синцзян-Уйгурския автономен район на КНР, готов да се взриви от акциите на местните ислямисти.

И във Вашингтон умеят да работят с тази публика - те имат несъмнени успехи в отглеждането на такива чудовища като «Ал Кайда» и ИДИЛ.

Затова разполагането на бази на САЩ близо до западно-китайския регион, където има нагнетяване на терористичната опасност, е добра позиция за дестабилизацията на Поднебесната.

Има и още един фактор, обясняващ разширяването на американското военно присъствие в Афганистан. Янките са замислили игра по сближаване с Индия срещу Китай.

А като се имат предвид тесните връзки между Китай и Пакистан, отдавнашен съсед-противник на Индия, на американците им се иска да приближат към индийската връзка нов играч.

А именно Афганистан, който макар и  да не е много мощен, но при пряката въоръжена подкрепа от страна на US Army има шансове да стане фактор в новото противоборство.

Китай и Индия вече делят спорните граници в района на Бутан, в Хималаите, и американците просто не могат да не се намесят в техните противоречия. Това е такъв шанс да играят роля в разкола между двата великана на Азия!

С други думи, американците разгръщат матрицата «примка на анакондата» по посока на Китай, вплитайки в нея Индия, Афганистан, както и редица неголеми страни от региона на Югоизточна Азия, без дори да споменаваме Япония и Южна Корея. Целта - обкръжаване, а още по-добре - изолация на Поднебесната.

Неведнъж сме писали, че тази « примка на анакондата» е отдавнашен план по обкръжаването на Русия с верига от враждебни към нея страни и територии - от Прибалтика до Източна Азия.

В последно време успяхме да разсечем тази «примка» в района на Близкия Изток (в Сирия), но от западна посока проблемите за Москва не са намалели: НАТО в Естония вече е на 100 км от Петербург. Полша, Украйна и Грузия - не са най-мирните места край нашата граница, а на Изток се нагнетява обстановката около КНДР, което удря едновременно по интересите и сигурността и на Русия, и на Китай.

Освен това Средна Азия предизвиква безпокойство във връзка с нарасналата активност на ислямистките сили както по места, така и от другата страна на границата - в Афганистан. Впрочем, за американците това не е проблем, а успех: да активизират местните разбойници и да ги насочат на север - към Русия или на изток - в Китай. За това във Вашингтон могат само да мечтаят  - война с чужди ръце!

Затова появата на допълнителни военни сили на САЩ в Афганистан трябва да се разглежда и под този ъгъл.

Някога американците виждаха тук свой плацдарм за «сдържането», както те обичат да се изразяват, на Русия, а де факто - за дестабилизация на ситуацията до нашите граници в района на Средна Азия. И този подход съвсем не е прекратен. Но сега китайската икономическа заплаха за Щатите е не по-малко значима, отколкото конфликтът с Москва.

В китайско направление грижите на вашингтонския истаблишмънт са повече от достатъчно, и затова «афганската следа» в тази история навежда на най-сериозни предположения.

——————————

Известия, 8.09.2017