СБОГУВАНЕ С КАТАЛОНИЯ

Едуард Лимонов

превод: Литературен свят

Така в превод на руски се нарича книгата на Джордж Оруел «Hommage a Catalonia» - спомени на автора на «1984» за гражданската война в Испания, в която Оруел участвал в редовете на опълченците от антисталинската компартия ПОУМ, именно по местата, които сега искат да се отделят от Испания.

Там той бил ранен в гърлото от фашистки снайперист, тъй като неумело се надигнал в окопа - дълъг, слаб човек.

А на Испания, съдейки по всичко, ще й се наложи този път да се сбогува с Каталония. На 1 октомври ще се състои вторият опит на каталонците да се отделят от испанците. Първият път беше през ноември 2014 г., тогава допитването на тема независимост даде като резултат 80% от гласовете в полза на независимостта.

В действителност това си беше референдум, но Конституционният съд на Испания принизи статута му до допитване.

Каталония е североизточната част от територията на Испания с прославената столица Барселона.

Каталония граничи на север с Франция (там в департамент Източни Пиренеи също живеят каталонци, и още не е известно ще останат ли те спокойни в случай на възникване на каталонска държава близо до тях), а от изток я милват топлите води на Средиземно море.

Каталония има свой червено-жълт раиран флаг, напомнящ за нейното горещо до искри от очите червено-жълто лято, има свой каталонски език, има нелошо  историческо минало, има най-фантастичния в света архитект Гауди - и ето книгата на Джордж Оруел за тях.

Освен това, страната е развита икономически повече от останалата Испания. Седем и половина милиона души население произвеждат тук 23% от целия брутен национален продукт на Испания. Така че каталонците имат довод: «Не искаме да се изгърбваме заради цялата останала мързелива Испания!»

Испания не иска да ги пуска. В Мадрид разбират, че ако се даде независимост на каталонците - ще започнат да я искат арагонци и кастилци, например. А каталонците искат да се махнат, защото смятат, че без Испания ще им бъде по-добре.

Коренните каталонци в Каталония са 35% от населението, 45% - са испанци, останалите дванадесет процента, грубо казано, са чужденци, но каталонците са сплотена група и дават тон. Спомнете си, през 1991-ва за независимост на Украйна гласуваха милиони руснаци, живеещи там. Сега съжаляват, но е късно.

Ръководителят на правителството на Каталония с блестящата и същевременно отблъскваща фамилия Пучдемон, подписвайки акта за референдума, каза многозначително: «Решението трябва да вземе народът, а не някакъв съд или съвет на министрите, или Конституционният съд». Ето, и ще реши на 1 октомври. Испания не иска да ги пуска, но едва ли ще се стигне до война. Макар че кой знае…

Въобще в Европа, след като тя с огромни усилия се обедини в Европейски съюз, сега наблюдаваме в действие сили на отблъскване.

Нещо повече, сепаратизмите и независимостта станаха шикозна социална мода.

Те и по-рано съществуваха - силите на отблъскване, имам предвид. Да си спомним колко успешно се раздели изкуствено сглобената от Версайския договор Чехословакия…

Помня как през 80-те във Франция енергично действаха корсиканските националисти, а и баските не оставяха на мира две страни - Испания и Франция, баското движение за независимост беше много мощно и много кърваво.

Но тогава европейските сепаратисти нямаха шансове за успех, сега имат все повече.

Същевременно започна да се руши и самата сграда на Европейския съюз: такава стара и важна европейска страна като Великобритания, напуска ЕС - смятайте, че го е напуснала.

Впрочем, ако Каталония стане независима, това ще укрепи духа на шотландците: шотландците се опитват да излязат от Великобритания.

Франция и Испания, вероятно, ще бъдат принудени да изгубят част от териториите си в полза на независима Страна на Баските. Струва ми се, че е неизбежно: баските едва ли ще стоят мирно, гледайки успехите на каталонците и шотландците, ако такива има.

Корсиканският национализъм също си е тук, островът, където се е родил последният велик италиански кондотиер Наполеон Буонапарте (!), винаги се е чувствал по-близо до Италия, отколкото до Франция. А блестящата Ница до, ако не греша, 1902 г. е била италиански град.

Така че Европа се раздвижва, трепти и ще започне да преживява тектонични национални размествания.

Народите, които бяха игнорирани през XIX и XX век, присъединявайки ги безмилостно към по-големи държавнообразуващи народи, повече не искат да седят тихо. И няма да седят тихо.

Разбира се, и дошлите мигранти ще напомнят за себе си. И също ще поискат да участват в разделянето на приелите ги страни.

Според мен, най-възможно е това разделение да успее най-напред във Франция. Французите говорят помежду си за възможното създаване на арабска Франция на юг, покрай Средиземно море, със столица Марсилия, и френска Франция на север - със столица както и досега в Париж.

(със съкращения)

——————————

http://rusnext.ru/, 09.09.2017