САВА ДОБРОПЛОДНИ

Христо Кръстев Мирски

Сава И. Доброплодни е роден в Сливен на 3. XII. 1820 год. Баща му е бил учител в Сливен. Сава Доброплодни се учил във Великото народно училище в Куручешме в Цариград, което свършил с отличие и с право да учителствува, а преди това се учил в гр. Сливен.

Поради прилежанието му в гръцкото училище, от учителя Евтивулис бил наречен вместо Савас Илиядис на Савас Евкарпидис, а впоследствие Иларион Макариополски го прекръстил на Сава Доброплодни.

След завършване на училището той става учител в Котел, Шумен, Карловац (в Австрия), Сливен и в 1862-63 учебна година се назначава за учител във Варна, гдето престоява и следната 1863-64 учебна година. Тук открива първото класно училище.

Българската община във Варна не е разполагала със средства и изпраща Доброплодни в Балкапан (български център на възраждането в Цариград), гдето е събрал доста голяма помощ.

Като учител във Варна е срещал доста трудности, защото турското правителство е подозирало и преследвало българската община.

Бил е след това учител в Тулча, Силистра, Кюстенджа. Освобождението го заварва пак като учител в Тулча.

Генерал Кишелски, първият временен варненски губернатор, назначава Доброплодни за член на Варненския окръжен управителен съвет, и с приказ по Варненската Губерния от 23 X. 1878 г. No 15, Сава Доброплодни бил назначен от губернатора Баумгартен за председател на същия съвет.

След това бива назначен за инспектор на Разградския учебен окръг, гдето е служил до 22 IV. 1885 г. и когато станала тая длъжност изборна, Доброплодни напуща и идва във Варна.

Тук търпял големи несгоди и лишения и бил принуден да пее в църква сутрин и вечер, та дано настоятелите да му дадат 30 лева за Великден, а те му дали само 15 лева.

Отдава се след това за съчиняването гръцко-българската метода по Олендорфа и с помощта на Евлоги Георгиев я напечатал. В 1887 г. е почнал да издава списанието „Нова българска пчела”.

След дълго служене на народа той остава без средства.

В тежкото положение, в което се намирал, Доброплодни, отчаян, пише до Кр. Мирски покрай другото и следното:

„Всичките гледали да удрят падналия! Дай Боже, да не се правят подобни възнаграждения на сегашните млади, когато остареят! Да не ги постигне такова критическо положение, в което се намирам аз. Нека блаженствуват, нека се радват на днешна конституционна България, на която са само пресни синове, а ние трябваше преди 40 години да приготвяме това, а сега сме отхвърлени, като непотребни стари бащи на млади синове. Да живее България, да живее Съединението, а нашите бащи нека мрат гладни по улиците да просят милостиня, дори могат да работят”.

В 1887 год. Народното събрание му отпуска 150 лева месечно пенсия. Така завършил и тоя заслужил деец своята дългогодишна обществена народополезна дейност.

За заслугите му към Варна, е кръстена една улица на негово име. С това е проявена признателността на варненци към заслужилия Доброплодни.

——————————

Варненски общински вестник, бр. 14, 1.11.1937 г. Подписано - Хр. Кр. М.