Теодор Рьотке

превод: Христина Керанова

Уискито в дъха ти
можеше малко момчe дa замаe;
но аз бях до смърт упорит и
лесно не бе тоз валс да играем.

Лудувахме, докато тиганите
надолу полетяха от рафта до тавана;
мама сбърчи веждите
и намръщенa остана.

Ръката върху моята китка
беше от работа уморена;
c всяка твоя погрешна стъпка
ухото ми стържеше една катарама.

Tи ми тактувашe пo главата
c длан, която пръстта бе втвърдила,
и с валсова стъпка ме отнесе в кревата,
вкопчен в ризата ти с всичка сила.