И все пак - трябва да ни бъде, трябва! Никаква утеха няма в преповтаряната истина, че и в по-лоши времена сме оцелявали. И няма защо да разчитаме само на едната гола надежда, ако отново не пламне оная искра любородна, въпреки че времената са вече съвсем други - или тъкмо защото са вече съвсем други!

ПЕТЪР ВАСИЛЕВ Димитров е роден на 4 юли 1937 г. в село Хухла, Ивайловградско. Завършва гимназия в Ивайловград, институт за прогимназиални учители в Хасково, българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и двугодишен курс по журналистика.
Работи като учител в Родопите, редактор и зам.-главен редактор на в. „Нов живот”, Кърджали. Бил е председател на Клуба на дейците на културата в същия град. След това е зам.-главен редактор на литературния алманах „Юг” и дългогодишен председател на Дружеството на писателите в Хасково. Член е на Съюза на българските писатели от 1973 г. Автор е на 14 стихосбирки и на мемоарната книга за поета Иван Николов - „От сетната метафора взривен”. Превеждан е на руски, белоруски, украински, арменски, грузински, монголски и сръбски език. Носител е на ордена „Кирил и Методий” - първа степен, и на Голямата награда „Александър Паскалев” на Община Хасково

Петър Василев. Прошарени страници. Дневник. Издателство „Българска книжница”, 2017