/Поемка за най-малките/

Борис Борисов

ЛЪВЧЕ

Лъвче малко,
лъвче мило
вчера вечер
се родило.

Днес самичко
мирно, кротко
тръгна рано
на разходка.

Сред дерето,
зло и глухо,
срещна нещо
дългоухо.

Трепна лъвче,
но добре че
ушко хукна
надалече.

А отгоре
му завряка
с пълно гърло
грозна кака.

Щом го зърна
любопитна,
тя обърна
гръб и литна.

Пък в листата,
леле-мале -
две оченца
примижали.

И опашка
се поклаща.
Леле-мале,
страх го хваща.

Ала скри се
туй страшило…

Лъвче малко,
лъвче мило…

Хукна лъвче,
та при мама.
Само тука
страшно няма.

Лъвче малко,
лъвче мило,
ти самото
си страшило.

Лъвче малко,
лъвче мило…