ПОСЛЕДНОТО ВРАБЧЕ

Последното врабче стои на клона
и въпреки че топъл е сезонът,
настръхнало е, гледа уморено,
и сякаш със съдбата примирено.

Но някой от тълпата минувачи
съглежда го и струпват се зяпачи.
Заснемат го с мобилни телефони…
Пристигат журналисти с микрофони…

- Приятелю, предаваме на живо.
Къде изчезна племето ви сиво?
Във друго измерение ли мина
или пък емигрира във чужбина?

- И питате!? Семейството ми клето
изпратихте го във небитието.
Отровихте небето и земята,
но ето - идва време за разплата.

Че доста се стопявате и вече
във мен май виждаш себе си, човече!
Врабците съжалявате? Едва ли!
А тук ще се преселят папагали.

Васил Иванов. „Последното врабче”, изд. „АТЕНЕЙ Светулка 44″, 2017 г.