ТРЕТО ИЗДАНИЕ НА „ПЕСЕНТА НА БЪЛГАРИЯ” ОТ ЙОНКА ХРИСТОВА

Фондация “Вигория” осъществи трето издание на книгата “Песента на България” на поетесата Йонка Христова, оперна певица в Манхайм (Германия). Оригиналният текст на авторката разказва от първо лице за драматичната история на България и нейната хилядолетна култура. Книгата е илюстрирана с оригинални фотографии от Йост-Йохен Вакер на културни паметници на страната. Придружена е с кратки творческо-биографични данни и споделени мнения за Йонка Христoва.

Авторката представя за пръв път написания от нея на немски език текст пред културната общественост на гр. Манхайм на Вечер за България на 12.03.2002 г. по случай Националния празник 3-ти март. Интересът е огромен и тя издава книгата на немски и български език. С моноспектакъла по книгата Йонка Христова гостува в редица градове на Германия и България, в Лондон, Осло и др. вече 15 години.

В “Песента на България” поетесата включва и две свои стихотворения:

ПСАЛМ

“При реките Вавилонски - там седяхме и плачехме,
когато си спомняхме за Сион.
На върбите всред Вавилон окачихме нашите арфи.
Как да пеем Господня песен на чужда земя?”
Псалтир, псалм 136:

Блажени онези,
които могат да се приспособят
и да не си спомнят.
Защото техният живот е по-лесен.
Блажени онези,
които не стискат в шепа
приковано на кръст,
далечно отечество.
Защото техен е целият свят.
Блажени онези,
чиято душа не престава
да звъни като арфа и на чужда земя.
Защото гласът ? е съзвучен с условностите.
Проклето изгнанието,
наложено от оръжието на по-силния.
Трижди проклето изгнанието,
избрано по собствена воля.

ПЕСЕНТА НА БЪЛГАРИЯ

Чуйте ме - аз съм България.
Една шепа земя в сянката на Балкана.
Разпъната на кръстопътя между Запада и Изтока.

Разсипана - от робства.
От безсмислена политика и икономика.

От всички забравена.

Пея, когато сълзи стягат гърлото ми.
Танцувам в огъня, за да изстине болката.

Децата ми търсят късмета си по чужбина.
Не ги спирам - майчина орисия…
Живея в сърцата им като незарастваща рана.
Чуйте ме - аз съм България.
Столицата ми носи гръцкото име за мъдрост.
Долините ми ухаят на рози.
Песните ми летят в Космоса.
Аз съм България - и съм жива.

Йонка Христова е член на Съюза на българските писатели (СБП), на Славянската литературна и артистична академия и на Кultur/Quer, Манхайм. Носител е на почетния медал “Иван Вазов”.