СЦЕНАРИЙ ЗА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА В РУСИЯ

Константин Сивков

превод: Румен Воденичаров

От проведения анализ на геополитическите процеси и потенциалните военни конфликти следва, че един от вероятните и изключително важен за съдбините на човечеството сценарий е възможна гражданска война в Русия.

Трябва да се знае: днес именно нашата страна е главното препятствие на пътя на Запада, и преди всичко на пътя на САЩ към световно господство.

Отстраняването й като военна сила или тоталното и подчиняване е най-важна геополитическа цел на англосаксите. Без да постигнат това, на западните и транснационалните елити ще им бъде трудно, а може би невъзможно да оцелеят в новите реалности.

Гражданската война ще се води за един от бъдещите варианти на Русия: силна суверенна държава със смесена икономика, империя на олигарси или колония с възможно раздробяване на страната.

В Русия са налице всички вътрешни предпоставки за възникване на масови безредици, които да преминат в „цветна революция” и като следствие от нея с голяма вероятност да започне гражданска война.

Подобни сценарии неведнъж са разглеждани от експерти („Управляемият хаос се приближава към Русия”) , които са предлагали приемането на мерки, които да отстранят обективните и субективни предпоставки за „цветна революция”.

За съжаление трябва да отбележим, че засега действителни, ефективни мерки не са приети. Няма изгледи това да стане и в близко бъдеще. Ето защо остава актуален анализът на вероятния характер на една нова гражданска война в Русия.

Започването на всяка война като въоръжено насилие се дължи на противоречия, които не могат да бъдат разрешени при съществуващия порядък на нещата. В Русия такива противоречия са налице.

В духовната сфера най-важното противоречие е това между патриотичната насоченост на информационната политика, която формира образа на патриота, готов на саможертва в битка с противника (Запада) и космополитизма, представляващ нескрита антидържавна дейност на управляващите приватизатори-либерали.

Стремежът на властите да демонстрират битка с тези групировки довежда до обратен ефект, тъй като мащабите на кражбите изобщо не съответстват на нищожните наказания за тях. Така битката се профанизира.

Друго противоречие в тази сфера е, че равенството на всички граждани пред закона е конституционно закрепено, но остават безнаказани многобройните нарушения от представителите на висшето чиновничество и на влиятелни бизнесмени, както и на техни роднини и близки.

Доминирането във властта (особено на федерално и регионално ниво) на едно относително малцинство от тясно свързани кланове унищожи надеждата на болшинството млади граждани да заемат високо място в руския елит. Това поражда чувство на несправедливост в държавното устройство като цяло и желание то да бъде изменено.

Особено възмутително е назначаването на ръководни постове в държавното управление и в производството на разни „млади гении”, не направили нищо през живота си, на които са подчинени талантливи и квалифицирани специалисти.

Отношенията с началството, а не отличното познаване на обекта и на неговото управление, стават основно достойнство на човека. Това обаче води до деградация на елита и изостря противоречието между потенциала на интелигенцията и нейното социално положение.

Сериозно е противоречието между признатите за вредни реформи от 90-те години с крайно несправедливата бандитската приватизация и нежеланието на властите да се потърси наказателна отговорност за организаторите на погрома на страната, както и за подготовката на нови програми за приватизация и концесии.

Тоест в духовно отношение общественото устройство се разглежда като крайно несправедливо. Управляващите елити нагло пренебрегват интересите на абсолютното мнозинство от народа. Подобна ситуация е изключително опасна, защото както показва опита от „арабската пролет”, именно несправедливостта подтиква интелектуалния пролетариат към масови протести.

В икономическата област основното противоречие е между бедни и богати. В Русия критичният коефициент отдавна е надвишил опасна стойност, достигайки 16. Разликата в заплащането на труда на редовите сътрудници и на топменажерите варира от няколко стотин до хиляди пъти.

Над 22 млн руснаци живеят с доходи под жизнения минимум. Това противоречие между бедността на значителна част от населението и показния разкош на „елита” е най-мощният детонатор за гражданско противопоставяне.

Изостряне на противоречията до критични нива в съчетание с инициирана отвън „цветна революция” може да стане причина за започване на гражданска война в Русия.

Във всяка гражданска война враждуващите страни защитават модела на бъдещото държавно устройство. За Русия в случай на започване на „цветна революция” са възможни три варианта за изход от кризата, около които ще се води борбата.

Първият вариант предполага разрешаване на отбелязаните противоречия в интерес на абсолютното мнозинство с построяване на силна суверенна държава (федерална или унитарна) със смесена икономика. Стратегическите отрасли са държавна собственост и се управляват от нея. Данъчната система е рязко диференцирана и изключва възможността за появата на големи частни капитали. Властта в страната принадлежи на съветите на народни депутати, на които е подчинена изпълнителната власт.

Този вариант на държавно устройство може да бъде наречен НЕОСОЦИАЛИЗЪМ. Той може да осигури икономически напредък на страната в относително кратък срок.

Вторият вариант запазва и усилва господството на съществуващите олигархически кланове. Той предполага силна руска държава с ограничен суверенитет и напълно олигархична икономика, в която националните ресурси са собственост или под контрола на управляващите кланове. Начело на страната е президент или монарх с неограничени пълномощия. Силовите структури (армия и правозащитни органи) гарантират властта на управляващите.

Този строй може да бъде наречен НЕОИМПЕРИАЛИЗЪМ.

Третият вариант предполага решение в полза на чужди държави, с които са свързани и зависими руски олигархични кланове. Резултатът ще бъде или разпадане на Русия със създаване на няколко марионетни държави на нейната територия, съществуващи с чужда военна поддръжка и присъствие (окупационни войски). Или формално запазване на държавата единна Русия, но със загуба на реален суверенитет, армия, специални служби и остатъци от високотехнологична промишленост.

Този вариант трябва да бъде наречен КОЛОНИАЛЕН.

Въпреки че вторият и третият вариант се различават, те имат една обща черта, а именно установяване на неограничена власт на олигархията. Ето защо в етап на една гражданска война с неосоциалистите, те вероятно ще се обединят.

Какви са съставните части на враждуващите страни?

Неосоциалистическа групировка. Ядрото й ще се състои от партии и движения с комунистическа, социалистическа и националистическа идеология, предвиждаща запазване на територията и възраждане на социално справедлива могъща Русия. Социалната основа на групировката включва голяма част от индустриалния и интелектуалния пролетариат, представители на дребния и отчасти на средния бизнес, болшинството от офицерите, сътрудниците на специалните служби и правозащитните органи. Ако използваме терминологията от миналия век тази групировка може да се нарече „нови червени”.

Неоимпериалистическа групировка. Нейното ядро ще бъде партията на властта, част от системната опозиция, а също партии и движения целещи запазване на господството на едрия капитал, свързан с високотехнологични производства и частните им интереси в чужбина.

Тяхната безопасност се гарантира от единството на страната. Движенията на монархистите и неполитически организации ще поддържат тази групировка респ.вертикалата на властта, която е нейна същност. Военна сила на групировката ще бъдат части от силовите структури и офицери, близки до едрия капитал и висшите ешелони на властта.

Колониална групировка. Нейно политическо ядро ще бъдат партии и движения с либерална и западна насоченост (всъщност аналог на фронда), преследващи приемане на Русия в „европейския дом”, но фактически като колония. Тази групировка има мощната подкрепа от страна на чуждите спецслужби и едрия западен капитал.

Нейна социална основа са свързаните с чужди работодатели и високо заплатени наемни работници с изразена космополитна и прозападно-либерална позиция. Плюс руски граждани без ясни политически ориентири, но неудовлетворени от своето материално положение.

В тази групировка влизат и либерални националисти, които на практика са руски сепаратисти, допускащи раздробяване на страната и загубване на големи региони като Сибир и Приморието.

Подобна групировка представляват и представителите на радикалния ислям, който си е поставил за цел откъсването от Русия на отделни републики. Военно-силова база на тази групировка ще станат най-вече въоръжени банди, създавани по национален, етнически, идеологически и религиозен признак както от местни граждани, така и от чужди наемници и западни сили за специални операции на територията на Русия.

При благоприятно развитие на събитията за колониалистите, те ще бъдат подпомогнати от окупационни войски. И по време на цялата гражданска война тази групировка ще получава мощна информационна, дипломатическа и материална подкрепа от западните държави.

Обединената групировка на неоимпериалистите и колониалистите може справедливо да бъде наречена „новите бели”. Тяхната военно-политическа цел ще бъде разгромът на неосоциализма на всякаква цена, включително с частична или пълна загуба на национален суверенитет.

Гражданската война в Русия вероятно ще започне в пика на „цветна революция”, когато масовите безредици ще достигнат такива размери, че властта ще загуби възможността да ги подави и противопоставянето ще премине във фаза на въоръжен сблъсък. Тук най-висока боеспособност и организация ще притежава неоимпериалистическата групировка със запазените силови институти на властта.

Най-важните и слаби места ще бъде отсъствието на ясна идеология и готовност на повечето й представители (особено от висшите ешелони) да се сражават докрай. Съчетанието на личния финансов интерес (банкови сметки в чужбина) и безсмислието от саможертва за милиардите на лидерите не предполага появата на герои. Тази групировка може да разчита на бърз успех само в блицкриг. В случай на неуспех тя ще се разпадне: основната част на силовата съставляваща ще премине на страната на „червените”, а представителите на висшите ешелони, ориентирайки се към едни или други задгранични силови центрове, ще преминат към колониалистите. А някои направо ще избягат в чужбина.

Колониалистката групировка в началото на гражданската война също ще има по-слаба, но не лоша организация, благодарение до голяма степен на съществената поддръжка на западните спецслужби. Нейна силна страна е военната компонента: незаконни въоръжени формирования вкл. с участие на чужди наемници, местни охранителни фирми, а също така разгърнатите по това време на територията на Русия натовски сили за специални операции.

Слабата страна е отхвърлянето на либералната идеология от болшинството на населението, отрицателната политическа предистория и слабостта на социалната база. Без външна военна подкрепа колониалистите не могат да се задържат дълго време и ще се стремят без забавяне да доведат нещата до интервенция.

Неосоциалистическата групировка в началото на гражданската война най-вероятно няма да се оформи окончателно, което няма да й позволи да води по-съгласувани действия. Нейният информационен потенциал отстъпва на другите две групировки. Второстепенни противоречия между обединяващите се политически организации и ограничено влияние в силовите структури, както и неприемането им от чуждестранните играчи са слаби страни на „червените”.

Тяхната силна страна е простата и понятна за болшинството от населението идея за построяване на общество на социалната справедливост, масовата подкрепа, висок морален дух и готовност за битка до край (победа или смърт), дължащ се на разбирането, че поражението означава загубване на Отечеството и на всичко вкл. и на семейството.

Тази групировка има всички шансове да победи в една продължителна гражданска война, разбира се ако се предотврати пълномащабна военна интервенция на големи държави.

——————————

https://novorosinform.org/, 26 август 2017 г.