Игор Романович

превод: Тихомир Йорданов

Санитарният техник четвърти разряд Бендерев с колеги успешно профука получения си аванс от заплатата и вече се придвижваше към къщи с внимателен противоторпеден зигзаг, когато внезапно усети необходимост от продължаване на банкета.

Той счупи витрината на малък търговски обект, сръчно пъхна в джобовете си две бутилки водка, със забелязания до касата маркер игриво написа на стената неприлична дума, състояща се от три букви, към нея добави илюстрация и се помъкна обратно към улицата, където радушно бе приет от полицейския наряд, спешно повикан от сработилата сигнализация. След всичко това той бе доставен в милицейския участък и настанен в маймунарника до сутринта.

Приблизително в един часа през нощта съненият дежурен по участък лейтенант Петров излезе на улицата да си попуши, но внезапно бе заслепен от проблясъци на камери и заключен като в пръстен от някакви си люде.

- Истина ли е, че Бендерев е арестуван? В какво го обвиняват? Може ли да го видим? - изграка девойка в строг костюм с панталон, изпитващо натикала в Петровото лице микрофон с надпис: „Телевизионен канал „Трепет”.

Петров изтърва цигарата си и облещи очи. Нечия ръка отведнъж изтри сънливостта му.

- Истина ли е, че при задържането му Бендерев е бил жестоко пребит, макар и да не е оказвал съпротива? - допълни къдрокос млад човек от другата му страна, изнасяйки напред дълъг прът с прикрепен към него клетъчен телефон.

- Каквоо? Кой сте Вие? - сепнато попита лейтенантът, отстъпвайки към спасителната врата.

- Не е важно кой съм аз, важното е кой сте Вие и кои са тези, които са Ви позволили да издевателствате над човека! - решително му отговори младият човек, умело манипулирайки с пръта, за да попада на фокус едновременно с дежурния.

Към участъка вече приближаваха микробуси с типосани надписи на различни канали, от тях делово изнасяха канапета, опъваха жици, а симпатични момичета пооправяха прическите си и мъркаха в микрофони: „Едно-две!…Нормално ли е? В кадър ли съм?”

Дежурният отблъсна микрофона, стремително се втурна в помещението и като затръшна вратата подире си, заповяда на сержанта да застане пред нея с автомат в ръце до пристигането на подкрепление. После отвори решетката и дълго тръска спящия на пейката Бендерев, питайки го: „Кой си ти?!”.

Бендерев открехна помътнялото си око и отвърна: „Чичо Никой” и се обърна на другата си страна, облъхвайки лейтенанта с прегорялата миризма на алкохол.

Петров тъкмо трескаво проверяваше в базата има ли международен терорист по прякор „Никой”, когато звънна служебният телефон.

Генералът с тревожен глас поиска незабавно с усилена охрана да докарат Бендерев в Главното управление.

Недоволно мучащият Бендерев беше вдигнат на ръце и помъкнат към чакащата на улицата кола. Мигом заприпламваха блясъци и заработиха видеокамери.

- Ще разберем защо Бендерев не може да стои на крака! - възторжено зацвърча в камера с надпис „Ехо” раздърпана застаряваща девица с донейде подпухнало лице. - Няма голяма промяна от методите на трийсет и седма година!
…………
Вече съвсем разсъмна. Пред вратата на ГУ на МВР имаше насъбрано множество от някакви хора.

Влизайки, Петров изумен видя сред тях познати от телевизора лица. Известни режисьори, артисти, телевизионни водещи и прочие медийни персони при вида на полицейската кола веднага се оживиха, развълнуваха се и започнаха да викат: „Позор!, „Свобода на Бендерев!” и „Престанете с репресиите!”.

Една крехка женица с до болка познато от някакъв филм лице вдигна плакат „Прости ни, Бендерев!” и се изплю върху челното стъкло на полицейската кола, но така, че то изтрещя, не на шега изплашвайки водача й.

Друга, непозната на лейтенанта жена с пълни устни се вкопчи в антената на покрива й, яростно я откъсна и падна на тротоара с вопъл „Снимайте!Направиха ме на свинско варено!” или нещо подобно, но лейтенантът не можа добре да чуе от шума на работещия мотор. Той се обърна към Бендерев, който вече бе изтрезнял и с увиснала челюст гледаше през стъклото. Каза му:

- Виждаш ли, Бендерев? А пък приказват, че нашият творчески елит плюел на обикновените хора. Виж ги как за тебе, пияницата, се тревожат. Да не би на всички тези ти безплатно да си им подменял тоалетните гърнета?
………………..
Лейтенантът предаде Бендерев срещу разписка и избърза да докладва на генерала. Той седеше зад масивно бюро, гледайки мрачно в монитора.

- Полюбувай се какво си натворил, - извъртя той монитора към Петров. - И всичко това е по запитването „Арест на Бендерев”.

Петров внимателно се приближи към монитора и започна за чете заглавията:

„Човекът, от когото Путин се бои”.

„Борец с цензурата и жертва на репресии”.

„Художник, хвърлен в подземията на Лубянка”.

На лейтенанта му се замая главата, започна да диша тежко, разхлаби вратовръзката си и си наля вода от гарафата.

- И на мене налей - мрачно поиска генералът.

Петров му наля и продължи да чете. Нататък тръгнаха съвсем неразбираем думи: „постмодернизъм”, „личностно изказване”, „синтез”, „разгърната метафора на протеста”, „инсталация”, „арт-хаус”, „трагикомедия, граничеща с ексцентричен фарс” и „Бендерев - протагонист на съвременния пърфоманс”.

- Вече всички чужди вестници пишат, че ние преследваме велик художник - с болка каза генералът. - Поне нещичко да е нарисувал!

Петров извади протокол и няколко фотографии на ограбения търговски обект. Някое време те мълчаливо гледаха трите криво написани букви и нарисуваната с размах илюстрация към тях.

- Май че има нещо в това - замислено произнесе генералът. - Ти какво мислиш, лейтенанте?

Този трепна и неуверено отговори:
- Да, тези смели летящи линии, тази експресия, съдържаща в себе си метафора на протеста, този, как го…

- Пърфоманс на границата на протеста - мрачно подсказа генералът. - Петров, я налей по коняче?

Не успели още да обърнат и по второ, когато в кабинета на генерала влезе заместникът му.

- Другарю генерал, размина ни се! - изкряска той. - Появи се истинският Бендерев, някакъв театрален режисьор, тъкмо си дошъл от Сейшелите, където си е почивал след получени бюджетни пари за нова постановка. Той дава сега пресконференция, за да заяви че нашият Бендерев е самозванец, който нищичко не разбира от истинското изкуство. Протестиращият долу елит хукна към пресконференцията, като преди това поиска нашият Бендерев пожизнено да се затвори за кражба, защото престъпността в страната съвсем се е разпасала. Собственикът на павилиончето си взе оплакването, тъй като го е продал заедно с инсталацията за трийсет милиона долара на Сотбис, така че към нас няма никакви претенции!

- Господи - прекръсти се генералът. - Майоре, лейтенанте, днес обявявам почивен ден и всички ви каня в ресторанта! Откарайте задържания у дома му с моята кола и му дайте три бутилки коняк. От моите!
………………….
Вече на излизане от кабинета си, той се позабави, взе от бюрото една от снимките, позагледа я и замислено каза:

- Самозванец или не, но съвсем не лошо рисува!

——————————

РИА НОВОСТИ, 26.08.2017