НЕЗАВЪРШЕНАТА ВОЙНА: ЗАЩО В САЩ СЕВЕРЪТ ОТНОВО ВЛИЗА В КОНФЛИКТ С ЮГА

Виктор Миронов

превод: Литературен свят

Протестите в американския Шарлотсвил се превърнаха в най-обсъжданата тема в западните СМИ пред последния месец.

Новините за безредиците във Вирджиния изместиха дори заявлението на Доналд Тръмп за смяната на стратегията в Афганистан.

Американският милиардер още преди избирането си обеща да спре афганистанската кампания, но всъщност повтори линията на предшествениците си.

На 21 август двайсетина членове на Камарата на представителите на САЩ от Демократическата партия призоваха ръководителя на Пентагона Джеймс Матис да разгледа въпроса за промяната на наименованията на военните обекти, дадени в чест на лидерите на Конфедерацията.

Конгресмените подчертаха, че на територията на САЩ съществуват най-малко десет такива обекта.

«Тези наименования служат само, за да прославят тъмния и противоречив период от нашата история, вместо да отдават почест на най-добрите представители на нашата страна» - се казва в писмото на демократите.

Американските демократи поискаха Матис да разработи план по преименуването на военните бази, «за да се почете достойно истинския дух на нацията».

В средата на август губернаторът на Вирджиния Тери Маколиф призова да се демонтират паметниците в чест на конфедератите на цялата територия на щата.

«Скорошните събития в Шарлотсвил показаха, че монументите, прославящи лидерите на Конфедерацията, станаха епицентър на ненавист, разделение и насилие» - отбеляза губернаторът.

А губернаторът на Мериленд Лари Хоган се обяви за събаряне на паметника на съдията Роджър Тейни, който узаконил робството през 1857 г. «Дошло е време да се определи разликата между уважението към нашето минало и прославата на най-тъмните петна в историята ни. Затова не се съмнявам, че ще бъде правилно да се премахне статуята на Тейни от Капитолия» - каза Хоган.

Уроците на историята

За да се разбере случващото се в САЩ и да се определи къде е коренът на конфликтите в американския Юг, трябва малко да се задълбочим в историята на Америка. От 1861 до 1865 г. в САЩ се води Гражданска война между Севера и Юга, в която загинали повече от 600 хиляди души от двете страни.

Формален повод за войната на Севера и Юга е сецесията - излизането от  САЩ на 11 южни робовладелски щати. Причината е в противоречията, които се трупали с десетилетия между промишления Север и аграрния Юг.

Първи сецесията обявил щатът Южна Каролина, след като за президент на страната бил избран Ейбрахам Линкълн, известен с антиробовладелските си възгледи. Макар самият Линкълн да твърдял, че не възнамерява да отмени робството.

Федералното правителство било принудено да прибегне към крайни мерки, за да не допусне разделянето на страната. А и на Юг оставала федерална собственост, която Линкълн не се канел да даде без бой.

Как живеели робите в Юга

По онова време икономиката на Юга се базирала на голямото плантаторско стопанство, когато за събирането на реколтата на десетки хектари памук, тютюн или захарна тръстика били задействани стотици, а и хиляди роби. В тези условия хуманизмът виреел зле. Господарите имали почти неограничена власт над робите си и делегирали тази власт на надзирателите.

Робът бил вещ, затова с него можело да се прави практически всичко. За убийството на роб наказание би последвало само в случай, ако бъдат представени доказателства, че е бил послушен и не е давал поводи за жестокото отношение.

Убийството в процеса на наказанието не се осъждало, ако собственикът можел да докаже, че е «възпитавал роба». Освен това, жените-робини повсеместно били подлагани на сексуално насилие. Проведените наскоро изследвания на ДНК на афроамериканци показаха, че мнозинството от тях имат европейски предци.

Воювали не заради робството

Робството било един от водоразделите между щатите на Севера и Юга. Но проблемът се заключавал не само в моралния аспект на самия факт на робовладението.

На Север нямало никаква икономическа изгода от институцията на робството и там го отменили поради неговата ненужност.

Освен това в органите на властта привържениците и противниците на робството представлявали не само различни региони на страната, но и различни политически партии. Така че борбата между Севера и Юга се водела и в политическата плоскост.

В действителност от самото създаване на САЩ съществували сериозни регионални противоречия. А когато американският Север започнал да се превръща в промишлен регион, му потрябвали човешки ресурси, които според разбирането на северняците, били в изобилие при жителите на юга.

Южняците, на свой ред, не можели да се съгласят с подобни претенции от страна на северните щати -  според Конституцията на САЩ всеки щат имал широки права при решаването на цяла редица въпроси.

След опитите на Севера да узурпира правата на Юга южните щати решили да обявят независимостта си, което впоследствие и довело до началото на Гражданска война, наричана в историята на САЩ Война между Севера и Юга. 20 неробовладски щати и 4 гранични щати на Севера се обявили срещу 11-те робовладелски щати на Юга (Конфедерация).

За какво воюва съвременният Юг

Генерал Робърт Лий, заради събарянето на чийто паметник започнаха скорошните сблъсъци в Шарлотсвил, бил последният главнокомандващ армията на Конфедерацията и един от най-талантливите пълководци на Юга.

Той бил образец на идеален офицер, талантлив и храбър човек, който можел лично да поведе войниците си в бой. Интересно е, че Лий още преди началото на гражданската война освободил своите роби.

Но южняците загубили войната. Въпреки това още допреди 20 години в американските учебници по история южняците не бяха представени като врагове или като някакви чудовища. Те бяха същите американци, които може би просто са грешали по някои въпроси и действия. Независимо, че Югът загубил Гражданската война, и северняците, и южняците се разглеждаха в рамките на едно историческо поле.

Но този консенсус, създаден в продължение на десетилетие и половина, в началото на 2000-те години престана да задоволява левия американски истаблишмънт.

Те започнаха да твърдят, че Югът на САЩ и тези, които са го подкрепяли, са били твърди поборници на робството и противници на спазването на правата на човека. На основата на такива твърдения отначало се появиха исканията да се премахне символиката на Конфедерацията - да се заменят знамената на щатите, спортните отбори и клубове, да се сменят имената на училищата, дадени в чест на исторически дейци - такива като Дейвис Джеферсън, Робърт Лий и други.

В американското общество започна да назрява разкол, който по-късно се прояви в събарянето на паметниците. Онази част от американското общества, която се обяви срещу събарянето на паметниците на конфедератите, техните опоненти започнаха да наричат расисти и неонацисти.

Много експерти смятат ключова грешка на президента на САЩ, допусната от него при поредния етап от противопоставянето между Севера и Юга.

Основна грешка на Тръмп наричат това, че милиардерът не подкрепи онези, които са гласували за него на изборите, а именно жителите на така наречения «библейски пояс», към който се отнасят южните и централни щати на САЩ (Тексас, Алабама, Арканзас, Луизиана, Оклахома и други).

И тъй като целта на противниците на Тръмп е промяната на общия идеологически фон, мнозина експерти заключават: войната на Севера с Юга още не е завършила.

——————————

Русская весна 28.08.2017 г.